Никога не съм имала намерение да се махна от тук. Изобщо не съм си помисляла за живот далеч от тях. София беше едно адски импулсивно решение и никой, най-вече аз, не е очаквал аз да изчезна по този начин. Понякога ми се иска поне да ги бях предупредила. Ако им бях казвала от малка, че някой ден ще избягам, може би щяха да са по-подготвени. А сега ми е страшно мъчно всеки път, когато ги оставям. И страшно мразя вселената за това, че не мога да бъда на две места едновременно, или поне да мога да се телепортирам. Това би решило всичките ми мъки и страдания. Да имаш дом на две места и сърцето ти да се разкъсва в постоянни дилеми кой да бъде с приоритет… Ако някой ми беше казал, че ще изпадна в такова положение, въпреки че то е напълно в реда на нещата, особено за момиче, дали щях да съм се настроила психически и да ми е по-леко? И как може човек да не се чувства виновен пред себе си, когато е изоставил хора, които обича и които са дали повече от всичко за него? Как да компенсирам в няколко дни липсата си с месеци? Как да компенсирам с няколко думи споровете с години? Как мога да бъда добър човек, когато те знаят какво съм им причинила?
Наскоро доста нашумя някакво проучване, че някои хора мислели в думи, други не, и и двете групи били шокирани от съществуването на другата. Аз не бях толкова изненадана. Всъщност е доста логично, особено за човек, който използва и двата типа. Мисълта ми тече и в изречения, и в образи, понякога едновременно, понякога поотделно. Но не бях се замисляла, че не при всички е така. Интересно е. И макар да разбирам що-годе как функционират и двете, не бих могла да си представя какво е да нямаш вътрешен монолог, понеже моят общо взето не спира (особено пък нощем, когато не мога да заспя). 😀 Но за да ти изникват още и още екзистенциални въпроси и да се въртиш, докато се побъркаш, може и да не са ти нужни думи. Не знам. Още
Вчера си изчистих пощата от непрочетени писма. В последните 5 години сигурно поне 10 пъти съм се хващала да я чистя, но не съм успявала да падна под 2000 непрочетени. Не издържах просто. Разбира се, огромната част са разни реклами и абонаменти към някакви сайтове, от които след втория ден вече ме е мързяло да се интересувам. Вчера някак си започнах да ги трия по различен алгоритъм – нищо кой знае колко особено, но явно и малка оптимизация върши чудеса. Истината е, че това, което винаги ме е спъвало, е, че имаше много писма, които не съм отваряла, а е трябвало да прочета. Още
Трявна – Цари Мали град – гр. Рила – с. Пастра – яз. Калин – х. Иван Вазов – Отовишки връх – Рилски езера – Паничище – Трявна
Джипове, автобуси, хеликоптери, планинска спасителна служба, вървене през нощта под звездите, обърквания на пътя, адреналин, направо сървайвър, скандали, всички видове емоции + 15 часа ходене.
Голям екшън! Слушайте, слушайте!… Още
Надявам се да помогне на търсачките и на търсещите това съобщение.
Успешно писане на учениците, желаещи да участват! 🙂
Датата е 29 март, начало: 10 часа; край: 14 часа.
Издателство „Просвета“ организира този национален конкурс за творческо писане онлайн за втори път. Партнира екип „Образование“ към програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио.
Конкурсът е за всички ученици от пети до дванадесети клас (включително) в цялата страна.
На 4 март 2014 г. условията на конкурса са обявени по програма „Христо Ботев“ на БНР, както и на сайтовете на издателство „Просвета“ и на БНР.
От 4 до 27 март 2014 г. ще се извършва предварителна регистрация, при която всеки заявява своето желание да участва в творческото писане онлайн, като попълва коректно публикуваната регистрационна карта с всички задължителни данни.
Всеки ученик пише по зададената тема в съответния жанр, която ще бъде публикувана в 10,00 часа на 29 март 2014 г. (събота) на сайта на издателство „Просвета“ и на сайта на БНР. В същия час темата ще бъде обявена и по програма „Христо Ботев“.
Последна редакция от aNn на 08/03/2014 в 13:49 — брояч — 7588.
От известно време това е най-обсъжданата тема в града ни. То не беше критикуване, не беше палене, не беше подписване на петиции. И цялото това нещо беше подбуждано от снимки и клипчета, неизвестно кога заснети, и съм сигурна, че 80% (ако не и повече) не са видели въпросното шоу на живо. Е, на 1 февруари аз го видях с очите си, бях там, на мястото на събитието и получих реални впечатления, а не такива от екрана. И мисля, че това ми дава достатъчно право да коментирам и да изразя мнение.
Шоуто се реализира с модерна техника – мощен лазер, който проектира върху предната фасада на кулата; светодиодно осветление, разположено по околните къщи, Школото, Райковата къща и църквата; озвучителна техника с тонколони около въпросните обекти. И всичко това се управлява от компютър.
Самата програма представлява разказване на историята на Трявна. От траките, през битката при Тревненския проход 1190 г., турското робство, Априлското въстание и Руско-турската освободителна война, до наши дни. Всичко това е представено чрез проектиране на различни сюжети на кулата и осветяване на околните исторически обекти, докато плътният глас на диктора описва събитията и епохите под звуците на драматична в съответствие с разказваното музика.
Цветовете, обливащи сградите, се преливат приятно и създават красиво сияние. Честотата, с която излъчва лазерът, е видима, което може да бъде леко притеснително, но нищо кой знае какво. Звучи пространствено и убедително.
Колкото и да обяснявам, няма как човек да получи адекватно впечатление, ако не го е видял с очите си! Затова държах да го видя наистина преди да оформя официално становище по толкова наболелия въпрос. И препоръчвам на всички да не изграждат своето от снимки и клипчета и да не тръгват предубедени от хора, които сигурно се смятат за влиятелни със своите мнения, а да го усетят от първо лице и да преценят лично за себе си. Какво прецених аз? Когато започнаха първите звуци, се развълнувах с такъв трепет както при започването на филма в киното. Беше ми интересно. Около нас имаше доста хора, които също искаха да видят какво аджеба ще е това шоу (не намерих по-подходяща дума от тази турската). Когато започна историята, ме обхвана чувство на патриотизъм. На някои места дори усещах, че ще ми се насълзят очите. Беше почти като чувствата, които се пораждат у мен всеки път, когато чуя химна. Слушах всички героични имена и събития и се изпълвах с гордост. И си мислех, колко от хората се замислят за тези неща. Колко са тези, които знаят историята? Всички тези ефекти са само за подсилване на това, което е важно – историята, величието, геройствата, патриотизмът. Защо хората не виждат важното, а гледат само колко циганско било??? Красиво е. Но трябва да го усетиш със сърце и душа! Аз наистина се разчувствах, докато го наблюдавах. Всъщност и хората, които бяха там, ръкопляскаха след края. И тези, чийто мнение чух, се чудеха, защо толкова се протестира. За народ, който е свикнал да плюе, дори когато не знае какво точно плюе, важното е да се плюе нещо, реакцията на „Тревненци“ е разбираема. Сигурна съм, че много хора ще научат нещо за Трявна, след като го видят. Ще запомнят нещо. Ще се впечатлят от нещо. Нима това не е достатъчно? Нима това е безсмислено?
Трявна винаги ще пази възрожденския си дух, винаги ще пази спомените както от славни, така и от робски времена, винаги ще извиква гордост и почит в сърцата на хората – на тези, които я ценят – както Трявна, така и всичко българско. Ние знаем какво означава това за нас. Туристите, които чуят тази история и имат сърце за нея също ще разберат. А светлините, прожекторите и музиката го правят само по-внушително. Това е.
Той е .. Кралят! Да, говорим за Елвис Пресли.
Само с едно хвърляне на око на статията в Уикипедия можеш да разбереш, защо е получил тази титла.
Виждаме 68 албума – 9 първи, 2 втори, 5 трети, още 7 в топ 10 и 39 в топ 100 на Билборд! (ако съм броила правилно, но в крайна сметка това са само цифри)
Освен това на визитката пише: вокали, китара, пиано
Неповторим стил и глас, който не можеш да сбъркаш – и всичко това в периода 50-те – 70-те години.
Разбира се и безброй луди фенки, но и как иначе? Само погледнете:
Как да я смаля, като е толкова очарователен, ах … не ми се смейте 😀
И след като повъздишахме, сега да потанцуваме малко на тази класика:
И след това да поплачем:
И пак да потанцуваме:
Да, уважаеми дами и господа, по това са въздишали едно време дамите. А сега … сега разни момиченца изпадат в истерия само като видят Джъстин Бийбър или One Direction и всичките им там подобни (да не говорим и за едни други индивиди, от които също са обсебени милиони, както и да е)… ЗАЩО?!?!? Няма да слагам снимки, че ще си оцапам публикацията, пфу.
Прероди се отново и им покажи как се прави!!! 😦
Светът абсолютно има остра нужда от такъв изпълнител!
А за наркотиците .. Мразя ги! Мразя и всичко, което наистина налага използването им (тия хлапаци даже не знаят защо ги взимат, и в това не могат да го стигнат, пуу). И това да се тровиш само за подражание и за модата е най-тъпото нещо на света! Ама ваша си работа, правете се на велики, щом мислите, че това е начинът, хъ..
Аз пък си чакам някой като Елвис, че да послушаме и да погледаме нещо качествено!
И докато днес песните са тип от утро до пладне, той ще остане завинаги в историята, защото той я е сътворил! А тия.. едва ли някой ще ги помни. Така че радвайте им се, докато не сте ги забравили.
А Елвис .. Елвис е вечен!
R.I.P!
…отново четох волейболните ми публикации и разбира се Анини вълнения .. и пак се разчувствах, естествено 😀
Наскоро в училище се случи едно такова нещо, на пръв поглед нищо особено, но ме върна към тезата на мама за гладиаторите, на която толкова върло се противя по принцип. Та моментът беше такъв, че нейната теза се доказа. И осъзнах, че при повечето хора е така – искат зрелище. То и аз се наслаждавам на зрелища доста често, но някои не се задоволяват само с това – те го искат на всяка цена и дори го предизвикват при открита възможност. Видях такава реакция дори от хора, от които изобщо не съм очаквала. Но както и да е, няма да персонализирам и уточнявам нищо. Въпросът е, че бях ужасена. Сякаш бях единствената, която беше против „зрелището“, а всички около мен бяха толкова въодушевени. Беше странно. Обикновено вдъхновението е резултат от нещо хубаво .. или аз така си мисля.
Въпреки всичко продължавам да съм против, че спортистите ни са гладиатори, не и докато има хора като мен, а ние не сме малко! Защото за нас на първо място и най-важно е състезателите ни да са добре във всеки аспект, а след това да побеждават. Но то едното води до другото в крайна сметка може би.
Като цяло не се чувствам обсебена, както някои хора с разни книжки и филмчета, нито мисля, че това ми е някаква мания, като обувките например. Някак различно е. Реално е. И е до някаква степен разумно, хубаво е, има някакъв резултат, и то повече положителен. По-скоро ме обогатява, отколкото ми пречи. И ме прави човек. И … любовта е лудост! 🙂
“One person’s craziness is another person’s reality.”
“When you’re the only sane person, you look like the only insane person.”
Ми.. то по заглавието се разбира, пак ще се опитвам да пиша някакви мои работи тука и да се обяснявам…
В някакъв момент, в който четох стари дневници от времената, когато съм била във 2-3 клас, осъзнах, че след 5 години примерно (много са) няма да помня нищо или поне ще е някакво смътно, а като си прочетох простотиите от някога и всичко пак ми идва в главата. Ама примерно за последните 5-6-7 години нямам такова нещо, което да ми напомня. Имам си 4-5 неща, които съм си означила в мозъка като важни в периода 2007-2010 и общо взето това е. Ама те наистина до голяма степен ме определиха като човек в момента, така че няма как да ги забравя, така или иначе (поне не по нормален начин). Та мисля, че писането на дневник е хубаво нещо. Всъщност винаги така съм си мислела, просто самия процес на писане и избиране на думите понякога е твърде бавен и изнервящ и все нещо не ми харесва. Ама след време тия неща слабо ще ме вълнуват, мое си е, каквото и да съм написала. Още някъде в началото на този блог ми беше казано, че тва тука не ми е личен дневник и нещо от тоя сорт, ама така и така никой, който ме познава, не го чете (ако някой изобщо го чете, освен мама 😀 ). И общо взето както вече стана ясно си го правя за себе си… Пък и аз винаги пиша някакво такова заобиколно и общо взето само аз си разбирам какво искам да кажа, не знам откъде всъщност го придобих тоя навик, да не казвам нещата ясно, ами такова едно завоалирано, както и да е, някой ден трябва да поразсъждавам по този въпрос, но не сега.
Друга причина е едно момиче, което за голяма моя изненада (всъщност не толкова голяма като се замисля очаква се такова нещо от нея) също е пишело блог и то долу-горе откакто аз „започнах“ тоя, щото то това моето на нищо не прилича. Както и да е, просто ме подсети.
И въобще имам или поне си мисля, че имам много неща, за които да разказвам. Едва ли ще ми се получи, ако погледнем опитите до сега, ама (това май го казвам всеки път като се хвана с нещо подобно) ще опитам. Оф, да, писнало ми е даже да го пиша 😀 ами винаги така става, в главата ми някаква идея изглежда супер, после като се опитам да я извадя и излиза едно нищо .. жалка картинка.. ей така изведнъж като ми се прииска да направя нещо и почвам със супер ентусиазъм и скоро го зарязвам тотално, ама нейсе.
И примерно ми се иска да пиша за хубавите неща, които ми се случват всеки ден, за разни философски казуси, които ми се въртят из главата и изникват внезапно в някакъв момент напълно случайно (едва ли, но не знам причина), както и за всеизвестните ми любими неща, които може би са нещото, в което съм най-постоянна (и то не особено).
И все още не знам с какво ще започна … дали с разбор на 2013 г., Англия или нещо друго, което ще ми светне изведнъж… може и от всичко по малко… ии тоя пост стана много дълъг нещо пак, затова мисля да му сложа края, пък другите неща – по-късно… 🙂
не се сещам в момента за друга песен, в която се пее нещо си again, затова .. 😀
И ето и една тема за волейбола тази година .. като чета публикацията Анини вълнения, направо толкова ми харесва, че се изненадвам от себе си … но наистина това още са ми едни от най-хубавите преживявания.
Сега отново се наслаждавам на волейболното лято. Много ми липсва Арена Армеец и атмосферата там, но тази година не можах да отида, а мачът беше само един и реших да го пропусна за сметка на Тревненския панаир (решение, което не знам дали беше много правилно в крайна сметка). Но емоциите с нашите момчета, разбира се, не липсват. И пак навлязохме във фазата, в която започват да се правят сметки, кой кого и как трябва да победи, за да се класираме за финалите на Световната лига. Мда, поне това си спестихме миналата година, нали бяхме домакини. Сега като се замисля, добре, че стана така, че емоциите наистина щяха да ни дойдат в повече и там… Не искам да говоря за вариантите, кой на кого ще даде победата и т.н., все още се надявам на fairplay, ще видим…
Но да мина към това, заради което тръгнах да пиша, понеже както винаги не ми се пише по тази тема, защото няма как да изразя всичко, което чувствам, по подходящ начин (точно затова се удивлявам от „Анини вълнения“, там сякаш ми се получи :)). Днес рових из разни архиви и снимки от миналата година и си спомних за емоциите покрай финалите на Световната лига и олимпиадата. Припомних си отново големия възход на тима ни след жестоките скандали, страхотните ни победи и задружността, на която всеки друг отбор завидя… Спомних си и мъката и страданията след пропуснатите възможности. И най-ужасното – сълзите в очите на тези момчета, които дадоха всичко, за да преодолеят трудностите и въпреки всички абсурди около федерацията да прегазват големите отбори.
След всичко това желанието ми е само едно – повече да не виждам такива горчиви сълзи в очите на моите момчета. Колкото и важен да е мача, колкото и лоша да е играта ни, това няма такова значение за мен, но най-ужасното нещо е да гледам цялата тази мъка, изписана по лицата им и в треперещите им гласове. Изтръпвам само при мисълта това да се повтори.
Сега всичко зависи от нас! Полша, Варна ви чака, ще ви разбием .. два пъти! И този път за българите ще има само сълзи от радост!
МОМЧЕТА, ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ Е С ВАС! НАПРЕД БЪЛГАРСКИ ЛЪВОВЕ!!!
Както някои вече са разбрали, аз съм нещо като маниачка на тема Евровизия .. маниачка в смисъл, че от няколко години не пропускам този песенен конкурс и приемам доста сериозно всичко, което се случва там, а освен това и си избирам песни за пеене от участващите 🙂
Тази година, за съжаление, проспах финала .. събудих се в 1 и нещо и се почудих дали е свършило, или не, след което се сетих, че гласуването трае около час и включих телевизора. И какво да видя – Йоанна съобщава точките от България 😀
Та финала не можах да видя, обаче гледах и двата полуфинала (и то много сериозно ги гледах), даже си записвах държавите, които ми харесаха. В първия полуфинал участваха 16 страни – с една по-малко от тези във втория, но въпреки това, той беше много по-силният от двата.
Не се сещам кога точно въведоха точките на полуфиналите да се формират не само от гласуването на зрителите, а и от жури, но явно това жури не беше адекватно, защото до финал стигнаха някои доста скучни песни, за сметка на много добри, които останаха извън финалните 26. На първия полуфинал си отбелязах цели 11 песни, които ми се сториха хубави, като 5 от тях мислех, че е абсолютно задължително да влязат. Да, ама 2 от най-хубавите не сполучиха, а общо от списъка ми влязоха 8, което е голям процент 😀 но това не променя факта, че Австрия и Черна Гора успяха да представят само веднъж песните си 😦 В последствие се разбра, че 11-та е била Сърбия. Не знам от колко години Сърбия не е отсъствала от финал, но мисля, че са много! Въпреки това, и на мен не ми хареса кой знае колко, но все пак беше в списъка ми.
Във втория полуфинал положението беше много по-зле. Успях едва-едва да запиша 6 държави, и то защото виждах, че песните свършват, а нищо не ми харесва толкова. Финалистите – само 2 от тези 6, а останалите 8 – възможно най-ужасните песни, които можеха да изберат. Ако не вярвате – само погледнете песента на Румъния – имаме си румънски Краси Аврамов, но вместо с вериги, този беше решил да си облече направо рокля… реакцията ми беше „I don’t want to live on this planet anymore! :X“ .. Сега вече се знае, че България е била 12-та.
Както вече казах, финала не можах да го гледам (щеше да е хубаво някой да се сети да ме събуди, ама нямаше такива). Затова и не мога да кажа нищо за големите 5 и за домакините, ама по финалните резултати – май всичките бяха във втората половина на таблицата – едва ли съм пропуснала кой знае какво. Всъщност съм изненадана, че песента на Германия не стигна напред, не за друго, а защото тя вече си имаше голяма популярност по света и заемаше добри позиции в много музикални класации, но не е кой знае какво така или иначе. Пък и знам ли как са я изпълнили .. 😀
Та според същите тези списъци с песни, които си харесах от полуфиналите, поне първите 6 в крайното класиране бяха сред любимите ми, които преминаха. Така че честно казано съм доста изненадана от факта, че крайното гласуване ми се стори честно (разбира се, пак го имаше традиционното разменяне на гласове между държави-приятелки :D). Каква е разликата между гласуването на полуфиналите и на финала? Броя на държавите, които могат да гласуват, и … журито! На финала оценката на каквото и да е жури липсва! Ето къде бил ключът за палатката! (страшен израз, знам го от един приятел :D)
Какво да кажа за победителката … ами за тази песен още като я чух, веднага реших, че ще влезе в моя репертоар .. а тя взе и че спечели 😀 За Азербайджан мога да кажа, че хореографията много ме впечатли (човека в кутията), Украйна, както винаги, беше на много високо ниво.
Всъщност, най-много съжалявам, че не гледах финала, не толкова заради песните-участнички, а заради допълнителната програма – изпълнения на известни шведски изпълнители и знам ли какво още … по едно време мярнах моя любимец от Евровизия 2011 Ерик Сааде (тогава той представяше Швеция и зае третото място, което беше най-високото достигано за Швеция от много години). Играеше някаква роля в така наречената „зелена стая“, където стояха изпълнителите, след като са завършили изпълненията си. Все същия сладур е 🙂 Спомних си неговата песен и след като снощи я изгледах няколко пъти, си мисля, че тя, със цялата хореография, е по-добра от всичките песни тази година, но това няма значение. Всъщност май Евровизия 2011 си остава една от най-силните досега. А и миналата година – с невероятните изпълнения на Македония и Сърбия – май напълно липсваха такива този път. Но стига носталгия! Предстои да пусна пост, в който ще сложа списъците с държавите, които ми харесаха, както и видеота с любимите песни.
А към този пост ще добавя, защото така или иначе го споменах, незабравимото изпълнение на Eric Saade и песента Popular:
The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2012 annual report for this blog.
Here’s an excerpt:
600 people reached the top of Mt. Everest in 2012. This blog got about 2 500 views in 2012. If every person who reached the top of Mt. Everest viewed this blog, it would have taken 4 years to get that many views.
Блогът на aNn 