Как се запознахме


Всичко започна в началото на първи курс. Бях започнала нов живот – в нов град, нов университет, нови хора, нова среда, нов начин на живот, ново жилище и т.н. Чувствах се добре, защото всеки ден ми носеше нови преживявания и емоции, нови места, непознати ситуации. Всичката тази непрестанна нова информация запълваше целият ми ден и се чувствах постоянно заета, понеже всичко вървеше на високи обороти. Но ето, че започвах да свиквам и постепенно нещата започнаха да улягат. А с това и да се прокрадват моменти, в които нахлуваха моите мисли. Много скоро отново изпаднах в меланхолия – сама сред всичко ново и непознато, без никого, на когото мога да разчитам напълно наоколо. Един ден реших да отида до Джъмбо, защото откакто се бях сдобила с карта за градския транспорт, ходех на различни места из целия град, за които знаех и исках да посетя. Обикалях безцелно между стелажите с дрехи, когато я видях – тениска на Супермен, почти същата като неговата. Нещо веднага ме хвана за гърлото. Заслушах се, по уредбата звучеше някаква тъжна песен, която също свързах със спомените, които нахлуха в главата ми. Върнах се към това, което загубих. Човекът, заради когото се записах да уча в София, човекът, на когото се надявах, че ще ми бъде едно стабилно рамо, на което ще мога да се облягам, докато проходя самостоятелно в новия град. Рамо, което си отиде и ме остави на произвола, още преди да съм започнала. Депресирах се ужасно. Изпаднах в отчаяние. И когато сама осъзнах състоянието си, реших, че трябва да сложа край на това. Не мога вечно да седя и да тъгувам за нещо, което не може и не трябва да се връща. Трябваше да взема мерки. Още днес. И така, депресирана и отчаяна, но решена да предприема действия, се прибрах в общежитието. Не знаех какво да правя и си отворих пощата. Блеех безцелно сред купищата спам и се чудех какво да отворя, за да се разсея от мрачните мисли. И видях нещо от twoo – сайтът за запознанства на тате, някогашният нетлог. И си казах защо пък не, ще си побъбря с някой случаен, ще се разсея, ще си вдигна малко самочувствието. И влязох. Започнах да разузнавам сайта, какви неща има, какво интересно може да се прави. И открих въпросите. Колкото елементарни, толкова и безкрайно интересни, защото никога не си бях задавала някои от тях. Остатъкът от вечерта прекарах в отговаряне на многобройни въпроси, като на тези, които бяха насочени по някакъв начин към някаква евентуална мечтана половинка, колкото подсъзнателно, толкова и осъзнато отговарях с характеристики, описващи него. Пример: Какъв предпочитате да е партньорът ви – жизнерадостен, мил, забавен (не ги помня всъщност, но нещо от този сорт) и ТЪМЕН И МРАЧЕН! Опа! Ей тука съм! 😃😃 Абе като цяло скорпионщина. Стигнах някаква бройка, която реших, че е достатъчно емблематично число, че да спра с въпросите, и тръгнах да обикалям другите опции в сайта. Междувременно вече сума ти мъже ме бяха харесали (ударили ми палец нагоре), защото естествено първата ми работа беше да си обновя снимките, а пък аз поне какви снимки да качвам зная 😃. И на някои индивиди се изписваше процент съвпадение. Оказа се, че на база на въпросите, се измерва съвпадението с различни потребители на сайта и в едно меню ти излизат хората с най-висок процент. Та на тез младежи явно им бях излязла там. Загледах ги аз, заразлиствах снимки, информация, тва-онова. Викам си, кой сега да си избера за жертва на моята депресия. То хубаво ще е жертва, ама аз за каквото и да е, трудно правя избор. Голямо пресмятане и мъдрене беше, ама единия се оказа скорпион и на снимките изглеждаше като да е приличен. Макар че на едната се виждаше, че носи някакъв пръстен и е с някаква мадама, личеше си, че е снимка от бал, ама пък тоя пръстен… ма защо ще качва снимка с тая в сайт за запознанства, надали са заедно, може да си има друга жена и нея да я крие… ма пък може да се е развел, те сега така правят, женят се за по 1 месец… Мислих, мислих, па си казах – абе айде, кво толкова, няма да свърши света, ако му туря един палец, никой не ме кара да му пиша после. И цъкнах там. И понеже като вземам такива „безобидни“ решения яко ми се вдига адреналина и почва да ми прегрява процесора от възможни схеми и развръзки, хлопнах лаптопа и си легнах.

Част 2.

Пропуснах да кажа, че този ден беше 1-ви ноември. Тоест един от онези празници, които бях свикнала да отбелязвам по някакъв начин, а сега вече не бях в училище и нещо осезаемо липсваше. Честно казано не помня какво се е случвало после, помня само, че по някое време бях видяла, че въпросния, дето го вкарах в съвпадения (като и двамата сте си сложили палче нагоре това става) ми е писал. Ами, то се очакваше… „Как е живота?“ Хмм, не е идеално зле като първа реплика, даже не е много изтъркано, ама не е и особено оригинално. Ама какво ли пък очаквам и аз. Да му отговоря ли сега, какво да правя? Почнаха да ми се развиват разни сценарии в главата, как ако започнем да си пишем, няма да има спиране, как той ще хлътне по мен, а аз няма да мога да се отърва от него и какво ще правя, като ще ми е мъчно и как да го зарежа, може да полудее и т.н. За такива неща понякога вадя изненадващо богато въображение 😃😃 В крайна сметка реших, че просто искам с някого да си бъбря и няма да задълбочавам нещата излишно още от началото. Пък по-натам ще му мисля как ще се оправям с кашите, дето ще забъркам. Но през това време бяха минали доста часове. И все пак натиснах изпрати с натрапчивата мисъл, че с това свое действие задействам някакъв необратим механизъм и няма да има връщане назад.

Long story short – след няколко опознаващи въпроса минахме на чат във фейсбук и се почна едно интензивно писане по цял ден и до малките часове на нощта. Колко е хубаво чувството, когато откриваш общите черти и интереси с някого! Беше очевидно, че момчето започва да си пада стабилно по мен, ама пък и аз бях супер готина, щото се държах много уверено, все пак нямах какво да губя и не влагах задълбочени емоции, освен чисто любопитство и тръпката от изследване на новото. За това вдигане на самочувствието говорех – да видиш и оцениш собствените си качества, чрез разкриването им пред друг човек. Това е най-сладкото. Защото само в новото запознанство се сблъскваш отблизо с тази страна от себе си, с която живееш всеки ден и си толкова свикнал, че не забелязваш, че съществува и има фундаментално значение за твоята същност. Само новият човек може да те види за пръв път. Всеки следващ поглед носи предразсъдъци от предишния, а ако си изиграеш добре картите, можеш да натрупаш цяло тесте положителни впечатления, които да станат стабилна основа.

И така ред след ред, час след час, увличахме се изцяло в разговора и искрено се наслаждавахме на виртуалната си компания. И аз бях уверена в себе си, и той беше уверен в намеренията си. И това ми харесваше. Пускам някаква шега за мъжете – „Какви мъже? Само мен.“ (P.S. оказа се, че пръстенът му е бил подарък за бала.) Дните се нижеха, изпълнени с удовлетворение от взаимните интереси и теми. Дори в час по пеене, докато чаках да дойде моя ред, си пишехме и така съм се подхилквала, че бързо колегите наоколо забелязаха подозрителното ми поведение. „С някой си пишеш ти ааа, виждам аз, има игра“ 😃😃

Част 3.

В един от дните трябваше да се върна в Трявна за едно музикантско събиране, на което бях поканена. Тогава още бях с любимия си телефон, който обаче не държеше много. И трябваше да пестя. Докато си пътувах в автобуса, му написах, че трябва да си изключа телефона, за да имам за по-късно вечерта батерия. И той отвърна добре, само да ти кажа нещо, дето ми се върти в главата. Аз, вече знаейки как вървят нещата отворим ли някоя тема, веднага възразих, не, не, ти напиши, ама аз после ще го видя, че наистина трябва да се изключа. И той се съгласи, ама докато се изключа, съобщението ми излезе. „С всеки изминал въпрос все повече ми се набива това, че си пасваме като зъбно колело и верига.“ (по памет) Шах и мат. Само написах „Мамка му, видях го“ и казах айде изчезвам и го оставих да се пържи до края на вечерта. 😃 А аз, естествено, през цялото време обмислях това твърдение и му се радвах боязливо. Ето, казах си, механизма се завъртя, няма да има връщане.

И въпреки всичко си мислех, че ще трябва да минат много месеци, преди да позволя да се видим. Даже си изчислявах наум – 6 месеца ми се струваше приемливо. Имаме ехее колко да си говорим дотогава. Само че се сетих, че исках да отида на един концерт, ама нямах с кого. Нещо питах едни колеги, ама те пък не проявиха интерес. А аз наистина се бях надъхала да отида. Реших, че и сама ще се оправя, ама като стана време да си търся билет, ми мина една идея през главата. Малко използваческа, ама и рискована. Реших да го питам моя човек какво мисли за тоя концерт, пък може и даже безплатно събитие да намажа. И той взе, че се изкефи на идеята за такъв концерт. Айде да ходим! Изстрелях го, преди да имам възможност да се разубедя. И той веднага се ентусиазира, захвана се да поръча билети, отиде, взе ги, и по всичко изглеждаше, че срещата е уговорена. Стана тя каквато стана, ще се ходи на концерт, не може да се откажа вече. Легендите – 14 ноември в Зала 1 на НДК. Падаше се събота. И както гледаме календара, така се набива на очи една друга дата – ПЕТЪК 13-ТИ! Е, не! Такава дата не е за изпускане! Много бързо го констатирахме и двамата. И на всичкото отгоре се оказа, че точно за петък ми отпада лекцията по хармония. Съдбата си го иска бе! Решихме да назначим за тогава първата ни среща!

Част 4.

Беше голяма емоция! Ама дали ще се познаем, кой колко ще е висок, дали ще изглежда като по снимките и т.н. и т.н. Уговорихме се за парка Заимов, щото е до Академията и е позната зона и на двама ни. Пътувам аз, развълнувана и притеснена, нещо закъснявам, ама държа връзка с него и знаем къде се намираме. Той е пристигнал, чака ме. Аз вървя пеша по последната отсечка. Мисля си, ох сега няма да го забележа, ще ми маха, аз няма да го виждам, какъвто съм заплес или няма да го позная, или ще ме хване срам, щото ще е страшен и т.н. обаче вървя и гледам напрегнато в далечината. Пише ми „май те виждам“. Олеле, край, ето, той ме позна, аз няма да го видя, сега ще ми гледа сеира колко съм неадекватна. Питам го къде си, обяснявам се, че не мога да виждам хора, дори когато са на очевидни места. Праща ми снимка на сянката си. Какво е сега това? Игрички ли ще си играем? Защо е тая тайнственост, да не е някой психопат? Или просто е грозен. Разбирам, че е до спирката. Започвам още по-напрегнато да се взирам. Кой е? Там виждам един висок. Той ли е? Ами ако не е той, а аз си помисля, че е той. Ох, ужас! А метрите ми свършват, вече съм на светофара. Ето, гледа право в мен, той трябва да е, ох, дано не е грозен! 😃😃 Стигнах отсрещният тротоар и вече ясно познах чертите на лицето от снимките. Той ме посрещна с прегръдка. Слава богу! Изглежда нормален! „Ама ти не си толкова висок!“ – „И ти не си толкова ниска!“ Добре, добре, намерихме се! И се запътихме към парка.

Не можете да си представите изненадата ми от мен самата, когато почти през цялата ни среща не си затворих устата! Аз толкова не съм приказвала с най-близките си приятели като се видим, камо ли с човек, когото срещам за първи път. Бях изключително изумена от себе си. А той изглежда се наслаждаваше на моята разговорливост, защото беше толкова срамежлив! Някой да е по-срамежлив от мен!! Жива да не бях! 😃😃 Колко било хубаво да си размениш ролите с някого! Разказах му надълго и нашироко неща, които по принцип описвам с една дума и приключвам темата. И ми беше толкова приятно. Наистина не исках срещата да свършва. Но имах лекция по-късно през деня и времето бързо отлетя. Стана време да отпътувам. Нямах търпение за финалната прегръдка! Толкова бях въодушевена. А само няколко минути след раздялата ни, получих съобщение, как времето е минало толкова бързо. Вътрешно извиках. Йессс! Харесало му е! Искаше ми се да скачам от радост. Първата ми среща мина супер! Дори той след това ми каза, че никога не е имал по-хубава първа среща. Мислех си евала, ей това е, браво, страхотна съм! 😃😃 Излишно е да казвам, че през останалата част от деня бях извънредно ухилена и изчервена.

На следващият ден нямахме търпение за концерта, за да се видим отново. Затова си уговорихме среща достатъчно време преди началния час. Седнахме си на една пейка пред НДК и си разговаряхме отново с лекота. По едно време той ме попита: „Студено ли ти е?“ – „Не, защо, да не би да ти е студено на теб?“ – „Не, просто си търся повод да те гушна.“ AWWWW! 😍 How cute is that! Веднага се приплъзнах по пейката и се настаних в топла прегръдка. Голям сладур! Как ги отглеждат такива?! Влязохме в залата, местата май ги бях избрала аз, най-отпред на балкона. Оказа се, че седалките не позволяват гушкането, което беше доста разочароващо и за двама ни. Но пък можехме да се облегнем на парапета отпред. През целия концерт той държеше ръката си върху коляното ми. А аз бях решила да облека една блуза с голи рамене, за по-атрактивен вид. И когато той се наведе и ме целуна по рамото, просто изпаднах в делириум. Толкова прекрасно не се бях чувствала, не бях получавала такова грижовно внимание. Толкова нежен и дискретен, а в същото време дори от ръката му върху крака ми, усещах снопчета ток по цялото тяло. Концертът беше приятен, нищо впечатляващо, но тези безмълвни усещания, които изпитвах за пръв път, бяха магически. Бях толкова вдъхновена и развълнувана от преживяването. Бях щастлива!

След това той ме изпрати до моя блок. Преди да се разделим, стояхме отпред в тъмното и се прегръщахме и си говорехме безгрижно. Когато стана време да си тръгва, свенливо се спря и попита „А целувка?“ Аз се усмихнах срамежливо и измяучих някакво „не“, при което той веднага реагира със „добре, значи друг път“ и се разделихме. На следващата ни среща, когато ме изпрати до у нас, вече знаех, какво следва. Бях много развълнувана, но се впуснах с пълна готовност да го целуна. По-късно той ми каза, „Как ще си ме целунала, аз те целунах, просто в очите ти се четеше такова огромно желание, че нямаше какво да питам вече.“ Хихихи ☺️☺️ Та явно и двамата сме се целунали едновременно.

Общо взето, така започна нашата любов – за официално начало броим датата на първата ни среща: петък, 13 ноември 2015г. А сега, вместо как ще се отърва, си мисля, дано да няма край!

Обичам те!

❤️❤️❤️

Реклами

100% жена


Не може да се мине без най-емблематичната песен! Песента, която пеех с пълно гърло, когато бях на 3 години, и на която се кълчехме с Глория, докато я слушаме *някой ден трябва да кача някой запис*… :Д (иначе я въртях постоянно, презаписана върху някаква аудиокасетка на БСП с една червена роза на нея – от тогава винаги като видя розата на БСП, за тази песен се сещам 😆😆 )
А сега мога да наричам себе си жена не повече от тогава, пък камо ли 100%… някои неща не се променят 😀 😀
Клипът няма нищо общо с песента, ама турнето в Америка в ония години си е за хвалене, така че ще го простим 😀
1998 🌹

Лабиринт


Всички чупки, стойки и моди, актуални в момента, леля ви Глория ги е създавала преди 20 години! 😀
А пък този клип, като излезе едно време, го имах за някаква свръх напреднала технология и се залепях за телевизора моментално 😀 😀
Иначе, това е късната Глория вече /2003 г./, тя от тогава не е мръднала!
От 1998-ма песни утре 😀 Обявявам ретро чалга постовете за открити!
#моетодетство #чувствамсестара

2 години заедно!


За презентацията е нужен JavaScript.

Галерия

Е няма такъв поход! – Рила 2015


Трявна – Цари Мали град – гр. Рила – с. Пастра – яз. Калин – х. Иван Вазов – Отовишки връх – Рилски езера – Паничище – Трявна
Джипове, автобуси, хеликоптери, планинска спасителна служба, вървене през нощта под звездите, обърквания на пътя, адреналин, направо сървайвър, скандали, всички видове емоции + 15 часа ходене.
Голям екшън! Слушайте, слушайте!… Още

Концерт на ВИГ „Кентавър“


1498005_323986774461453_1858305387629811736_o

Когато блогът е толкова дълго мълчалив


Има няколко чернови и много ненаписани мисли, но мислено готови да станат публикации.
И после им отминава времето и се затрупват със следващите.
В Тръбата е по-редовно записването на активност:
Бъдещето е код – Любомир Филипов в СОУ „П. Р. Славейков“, Трявна

Music in my life

Поздрав за 15-ти септември – Непознати улици

Anna – Euphoria || Anna & Mayah – Take A Bow

Изпях една английска песен на български. Преводът е мой.

Предстои да се качат още материали.
Когато ме побутнат по-настойчиво.

🙂

Втори национален конкурс за творческо писане онлайн


Адресът за регистрация на сайта на издателство „Просвета“ за втория конкурс за творчесто писане онлайн е леко и мъничко труднооткриваем.

Надявам се да помогне на търсачките и на търсещите това съобщение.

Успешно писане на учениците, желаещи да участват! 🙂

Датата е 29 март, начало: 10 часа; край: 14 часа.

Издателство „Просвета“ организира този национален конкурс за творческо писане онлайн за втори път. Партнира екип „Образование“ към програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио.

Конкурсът е за всички ученици от пети до дванадесети клас (включително) в цялата страна.

На 4 март 2014 г. условията на конкурса са обявени по програма „Христо Ботев“ на БНР, както и на сайтовете на издателство „Просвета“ и на БНР.

От 4 до 27 март 2014 г. ще се извършва предварителна регистрация, при която всеки заявява своето желание да участва в творческото писане онлайн, като попълва коректно публикуваната регистрационна карта с всички задължителни данни.
Всеки ученик пише по зададената тема в съответния жанр, която ще бъде публикувана в 10,00 часа на 29 март 2014 г. (събота) на сайта на издателство „Просвета“ и на сайта на БНР. В същия час темата ще бъде обявена и по програма „Христо Ботев“.

 

Последна редакция от aNn на 08/03/2014 в 13:49 — брояч — 7588.

Звук и светлина – Трявна


От известно време това е най-обсъжданата тема в града ни. То не беше критикуване, не беше палене, не беше подписване на петиции. И цялото това нещо беше подбуждано от снимки и клипчета, неизвестно кога заснети, и съм сигурна, че 80% (ако не и повече) не са видели въпросното шоу на живо. Е, на 1 февруари аз го видях с очите си, бях там, на мястото на събитието и получих реални впечатления, а не такива от екрана. И мисля, че това ми дава достатъчно право да коментирам и да изразя мнение.
Шоуто се реализира с модерна техника – мощен лазер, който проектира върху предната фасада на кулата; светодиодно осветление, разположено по околните къщи, Школото, Райковата къща и църквата; озвучителна техника с тонколони около въпросните обекти. И всичко това се управлява от компютър.
Самата програма представлява разказване на историята на Трявна. От траките, през битката при Тревненския проход 1190 г., турското робство, Априлското въстание и Руско-турската освободителна война, до наши дни. Всичко това е представено чрез проектиране на различни сюжети на кулата и осветяване на околните исторически обекти, докато плътният глас на диктора описва събитията и епохите под звуците на драматична в съответствие с разказваното музика.
Цветовете, обливащи сградите, се преливат приятно и създават красиво сияние. Честотата, с която излъчва лазерът, е видима, което може да бъде леко притеснително, но нищо кой знае какво. Звучи пространствено и убедително.

Колкото и да обяснявам, няма как човек да получи адекватно впечатление, ако не го е видял с очите си! Затова държах да го видя наистина преди да оформя официално становище по толкова наболелия въпрос. И препоръчвам на всички да не изграждат своето от снимки и клипчета и да не тръгват предубедени от хора, които сигурно се смятат за влиятелни със своите мнения, а да го усетят от първо лице и да преценят лично за себе си. Какво прецених аз? Когато започнаха първите звуци, се развълнувах с такъв трепет както при започването на филма в киното. Беше ми интересно. Около нас имаше доста хора, които също искаха да видят какво аджеба ще е това шоу (не намерих по-подходяща дума от тази турската). Когато започна историята, ме обхвана чувство на патриотизъм. На някои места дори усещах, че ще ми се насълзят очите. Беше почти като чувствата, които се пораждат у мен всеки път, когато чуя химна. Слушах всички героични имена и събития и се изпълвах с гордост. И си мислех, колко от хората се замислят за тези неща. Колко са тези, които знаят историята? Всички тези ефекти са само за подсилване на това, което е важно – историята, величието, геройствата, патриотизмът. Защо хората не виждат важното, а гледат само колко циганско било??? Красиво е. Но трябва да го усетиш със сърце и душа! Аз наистина се разчувствах, докато го наблюдавах. Всъщност и хората, които бяха там, ръкопляскаха след края. И тези, чийто мнение чух, се чудеха, защо толкова се протестира. За народ, който е свикнал да плюе, дори когато не знае какво точно плюе, важното е да се плюе нещо, реакцията на „Тревненци“ е разбираема. Сигурна съм, че много хора ще научат нещо за Трявна, след като го видят. Ще запомнят нещо. Ще се впечатлят от нещо. Нима това не е достатъчно? Нима това е безсмислено?

Трявна винаги ще пази възрожденския си дух, винаги ще пази спомените както от славни, така и от робски времена, винаги ще извиква гордост и почит в сърцата на хората – на тези, които я ценят – както Трявна, така и всичко българско. Ние знаем какво означава това за нас. Туристите, които чуят тази история и имат сърце за нея също ще разберат. А светлините, прожекторите и музиката го правят само по-внушително. Това е.

Еднаква за теб и мен


Нямам думи да опиша колко уникално и въздействащо е това изпълнение, както и песента сама по себе си, затова ще го оставя да говори само за себе си:

Гергана Тодорова

Елвис!


Той е .. Кралят! Да, говорим за Елвис Пресли.
Само с едно хвърляне на око на статията в Уикипедия можеш да разбереш, защо е получил тази титла.
Виждаме 68 албума – 9 първи, 2 втори, 5 трети, още 7 в топ 10 и 39 в топ 100 на Билборд! (ако съм броила правилно, но в крайна сметка това са само цифри)
Освен това на визитката пише: вокали, китара, пиано
Неповторим стил и глас, който не можеш да сбъркаш – и всичко това в периода 50-те – 70-те години.
Разбира се и безброй луди фенки, но и как иначе? Само погледнете:

Как да я смаля, като е толкова очарователен, ах … не ми се смейте 😀

И след като повъздишахме, сега да потанцуваме малко на тази класика:

И след това да поплачем:

И пак да потанцуваме:

Да, уважаеми дами и господа, по това са въздишали едно време дамите. А сега … сега разни момиченца изпадат в истерия само като видят Джъстин Бийбър или One Direction и всичките им там подобни (да не говорим и за едни други индивиди, от които също са обсебени милиони, както и да е)… ЗАЩО?!?!? Няма да слагам снимки, че ще си оцапам публикацията, пфу.
Прероди се отново и им покажи как се прави!!! 😦
Светът абсолютно има остра нужда от такъв изпълнител!
А за наркотиците .. Мразя ги! Мразя и всичко, което наистина налага използването им (тия хлапаци даже не знаят защо ги взимат, и в това не могат да го стигнат, пуу). И това да се тровиш само за подражание и за модата е най-тъпото нещо на света! Ама ваша си работа, правете се на велики, щом мислите, че това е начинът, хъ..
Аз пък си чакам някой като Елвис, че да послушаме и да погледаме нещо качествено!
И докато днес песните са тип от утро до пладне, той ще остане завинаги в историята, защото той я е сътворил! А тия.. едва ли някой ще ги помни. Така че радвайте им се, докато не сте ги забравили.
А Елвис .. Елвис е вечен!
R.I.P!

пак за гладиаторите


…отново четох волейболните ми публикации и разбира се Анини вълнения .. и пак се разчувствах, естествено 😀
Наскоро в училище се случи едно такова нещо, на пръв поглед нищо особено, но ме върна към тезата на мама за гладиаторите, на която толкова върло се противя по принцип. Та моментът беше такъв, че нейната теза се доказа. И осъзнах, че при повечето хора е така – искат зрелище. То и аз се наслаждавам на зрелища доста често, но някои не се задоволяват само с това – те го искат на всяка цена и дори го предизвикват при открита възможност. Видях такава реакция дори от хора, от които изобщо не съм очаквала. Но както и да е, няма да персонализирам и уточнявам нищо. Въпросът е, че бях ужасена. Сякаш бях единствената, която беше против „зрелището“, а всички около мен бяха толкова въодушевени. Беше странно. Обикновено вдъхновението е резултат от нещо хубаво .. или аз така си мисля.
Въпреки всичко продължавам да съм против, че спортистите ни са гладиатори, не и докато има хора като мен, а ние не сме малко! Защото за нас на първо място и най-важно е състезателите ни да са добре във всеки аспект, а след това да побеждават. Но то едното води до другото в крайна сметка може би.
Като цяло не се чувствам обсебена, както някои хора с разни книжки и филмчета, нито мисля, че това ми е някаква мания, като обувките например. Някак различно е. Реално е. И е до някаква степен разумно, хубаво е, има някакъв резултат, и то повече положителен. По-скоро ме обогатява, отколкото ми пречи. И ме прави човек. И … любовта е лудост! 🙂

“One person’s craziness is another person’s reality.”

“When you’re the only sane person, you look like the only insane person.”

Нов опит за блог .. може би?


Ми.. то по заглавието се разбира, пак ще се опитвам да пиша някакви мои работи тука и да се обяснявам…
В някакъв момент, в който четох стари дневници от времената, когато съм била във 2-3 клас, осъзнах, че след 5 години примерно (много са) няма да помня нищо или поне ще е някакво смътно, а като си прочетох простотиите от някога и всичко пак ми идва в главата. Ама примерно за последните 5-6-7 години нямам такова нещо, което да ми напомня. Имам си 4-5 неща, които съм си означила в мозъка като важни в периода 2007-2010 и общо взето това е. Ама те наистина до голяма степен ме определиха като човек в момента, така че няма как да ги забравя, така или иначе (поне не по нормален начин). Та мисля, че писането на дневник е хубаво нещо. Всъщност винаги така съм си мислела, просто самия процес на писане и избиране на думите понякога е твърде бавен и изнервящ и все нещо не ми харесва. Ама след време тия неща слабо ще ме вълнуват, мое си е, каквото и да съм написала. Още някъде в началото на този блог ми беше казано, че тва тука не ми е личен дневник и нещо от тоя сорт, ама така и така никой, който ме познава, не го чете (ако някой изобщо го чете, освен мама 😀 ). И общо взето както вече стана ясно си го правя за себе си… Пък и аз винаги пиша някакво такова заобиколно и общо взето само аз си разбирам какво искам да кажа, не знам откъде всъщност го придобих тоя навик, да не казвам нещата ясно, ами такова едно завоалирано, както и да е, някой ден трябва да поразсъждавам по този въпрос, но не сега.
Друга причина е едно момиче, което за голяма моя изненада (всъщност не толкова голяма като се замисля очаква се такова нещо от нея) също е пишело блог и то долу-горе откакто аз „започнах“ тоя, щото то това моето на нищо не прилича. Както и да е, просто ме подсети.
И въобще имам или поне си мисля, че имам много неща, за които да разказвам. Едва ли ще ми се получи, ако погледнем опитите до сега, ама (това май го казвам всеки път като се хвана с нещо подобно) ще опитам. Оф, да, писнало ми е даже да го пиша 😀 ами винаги така става, в главата ми някаква идея изглежда супер, после като се опитам да я извадя и излиза едно нищо .. жалка картинка.. ей така изведнъж като ми се прииска да направя нещо и почвам със супер ентусиазъм и скоро го зарязвам тотално, ама нейсе.
И примерно ми се иска да пиша за хубавите неща, които ми се случват всеки ден, за разни философски казуси, които ми се въртят из главата и изникват внезапно в някакъв момент напълно случайно (едва ли, но не знам причина), както и за всеизвестните ми любими неща, които може би са нещото, в което съм най-постоянна (и то не особено).
И все още не знам с какво ще започна … дали с разбор на 2013 г., Англия или нещо друго, което ще ми светне изведнъж… може и от всичко по малко… ии тоя пост стана много дълъг нещо пак, затова мисля да му сложа края, пък другите неща – по-късно… 🙂
не се сещам в момента за друга песен, в която се пее нещо си again, затова .. 😀

Световна лига 2013


И ето и една тема за волейбола тази година .. като чета публикацията Анини вълнения, направо толкова ми харесва, че се изненадвам от себе си … но наистина това още са ми едни от най-хубавите преживявания.

Сега отново се наслаждавам на волейболното лято. Много ми липсва Арена Армеец и атмосферата там, но тази година не можах да отида, а мачът беше само един и реших да го пропусна за сметка на Тревненския панаир (решение, което не знам дали беше много правилно в крайна сметка). Но емоциите с нашите момчета, разбира се, не липсват. И пак навлязохме във фазата, в която започват да се правят сметки, кой кого и как трябва да победи, за да се класираме за финалите на Световната лига. Мда, поне това си спестихме миналата година, нали бяхме домакини. Сега като се замисля, добре, че стана така, че емоциите наистина щяха да ни дойдат в повече и там… Не искам да говоря за вариантите, кой на кого ще даде победата и т.н., все още се надявам на fairplay, ще видим…

Но да мина към това, заради което тръгнах да пиша, понеже както винаги не ми се пише по тази тема, защото няма как да изразя всичко, което чувствам, по подходящ начин (точно затова се удивлявам от „Анини вълнения“, там сякаш ми се получи :)). Днес рових из разни архиви и снимки от миналата година и си спомних за емоциите покрай финалите на Световната лига и олимпиадата. Припомних си отново големия възход на тима ни след жестоките скандали, страхотните ни победи и задружността, на която всеки друг отбор завидя… Спомних си и мъката и страданията след пропуснатите възможности. И най-ужасното – сълзите в очите на тези момчета, които дадоха всичко, за да преодолеят трудностите и въпреки всички абсурди около федерацията да прегазват големите отбори.

След всичко това желанието ми е само едно – повече да не виждам такива горчиви сълзи в очите на моите момчета. Колкото и важен да е мача, колкото и лоша да е играта ни, това няма такова значение за мен, но най-ужасното нещо е да гледам цялата тази мъка, изписана по лицата им и в треперещите им гласове. Изтръпвам само при мисълта това да се повтори.

Сега всичко зависи от нас! Полша, Варна ви чака, ще ви разбием .. два пъти! И този път за българите ще има само сълзи от радост!

МОМЧЕТА, ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ Е С ВАС! НАПРЕД БЪЛГАРСКИ ЛЪВОВЕ!!!

За победа!

My War


<33

Евровизия 2013


Както някои вече са разбрали, аз съм нещо като маниачка на тема Евровизия .. маниачка в смисъл, че от няколко години не пропускам този песенен конкурс и приемам доста сериозно всичко, което се случва там, а освен това и си избирам песни за пеене от участващите 🙂
Тази година, за съжаление, проспах финала .. събудих се в 1 и нещо и се почудих дали е свършило, или не, след което се сетих, че гласуването трае около час и включих телевизора. И какво да видя – Йоанна съобщава точките от България 😀
Та финала не можах да видя, обаче гледах и двата полуфинала (и то много сериозно ги гледах), даже си записвах държавите, които ми харесаха. В първия полуфинал участваха 16 страни – с една по-малко от тези във втория, но въпреки това, той беше много по-силният от двата.
Не се сещам кога точно въведоха точките на полуфиналите да се формират не само от гласуването на зрителите, а и от жури, но явно това жури не беше адекватно, защото до финал стигнаха някои доста скучни песни, за сметка на много добри, които останаха извън финалните 26. На първия полуфинал си отбелязах цели 11 песни, които ми се сториха хубави, като 5 от тях мислех, че е абсолютно задължително да влязат. Да, ама 2 от най-хубавите не сполучиха, а общо от списъка ми влязоха 8, което е голям процент 😀 но това не променя факта, че Австрия и Черна Гора успяха да представят само веднъж песните си 😦 В последствие се разбра, че 11-та е била Сърбия. Не знам от колко години Сърбия не е отсъствала от финал, но мисля, че са много! Въпреки това, и на мен не ми хареса кой знае колко, но все пак беше в списъка ми.
Във втория полуфинал положението беше много по-зле. Успях едва-едва да запиша 6 държави, и то защото виждах, че песните свършват, а нищо не ми харесва толкова. Финалистите – само 2 от тези 6, а останалите 8 – възможно най-ужасните песни, които можеха да изберат. Ако не вярвате – само погледнете песента на Румъния – имаме си румънски Краси Аврамов, но вместо с вериги, този беше решил да си облече направо рокля… реакцията ми беше „I don’t want to live on this planet anymore! :X“ .. Сега вече се знае, че България е била 12-та.
Както вече казах, финала не можах да го гледам (щеше да е хубаво някой да се сети да ме събуди, ама нямаше такива). Затова и не мога да кажа нищо за големите 5 и за домакините, ама по финалните резултати – май всичките бяха във втората половина на таблицата – едва ли съм пропуснала кой знае какво. Всъщност съм изненадана, че песента на Германия не стигна напред, не за друго, а защото тя вече си имаше голяма популярност по света и заемаше добри позиции в много музикални класации, но не е кой знае какво така или иначе. Пък и знам ли как са я изпълнили .. 😀
Та според същите тези списъци с песни, които си харесах от полуфиналите, поне първите 6 в крайното класиране бяха сред любимите ми, които преминаха. Така че честно казано съм доста изненадана от факта, че крайното гласуване ми се стори честно (разбира се, пак го имаше традиционното разменяне на гласове между държави-приятелки :D). Каква е разликата между гласуването на полуфиналите и на финала? Броя на държавите, които могат да гласуват, и … журито! На финала оценката на каквото и да е жури липсва! Ето къде бил ключът за палатката! (страшен израз, знам го от един приятел :D)
Какво да кажа за победителката … ами за тази песен още като я чух, веднага реших, че ще влезе в моя репертоар .. а тя взе и че спечели 😀 За Азербайджан мога да кажа, че хореографията много ме впечатли (човека в кутията), Украйна, както винаги, беше на много високо ниво.
Всъщност, най-много съжалявам, че не гледах финала, не толкова заради песните-участнички, а заради допълнителната програма – изпълнения на известни шведски изпълнители и знам ли какво още … по едно време мярнах моя любимец от Евровизия 2011 Ерик Сааде (тогава той представяше Швеция и зае третото място, което беше най-високото достигано за Швеция от много години). Играеше някаква роля в така наречената „зелена стая“, където стояха изпълнителите, след като са завършили изпълненията си. Все същия сладур е 🙂 Спомних си неговата песен и след като снощи я изгледах няколко пъти, си мисля, че тя, със цялата хореография, е по-добра от всичките песни тази година, но това няма значение. Всъщност май Евровизия 2011 си остава една от най-силните досега. А и миналата година – с невероятните изпълнения на Македония и Сърбия – май напълно липсваха такива този път. Но стига носталгия! Предстои да пусна пост, в който ще сложа списъците с държавите, които ми харесаха, както и видеота с любимите песни.
А към този пост ще добавя, защото така или иначе го споменах, незабравимото изпълнение на Eric Saade и песента Popular:

Jump


Понеже песента си няма официален клип (все още) горещо препоръчвам да гледате ето това: (уникално е!)

Locked Out Of Heaven



Бруно Марс е страхотен в този клип .. много му се радвам 😀 Между другото скоро научих, че истинското му име е Питър 😀 ..Enjoy!

Видео

2012 in review


The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2012 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

600 people reached the top of Mt. Everest in 2012. This blog got about 2 500 views in 2012. If every person who reached the top of Mt. Everest viewed this blog, it would have taken 4 years to get that many views.

Click here to see the complete report.

Waiting for Tonight


Previous Older Entries

Календар

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

by aNn

Посещения

  • 12 754 пъти