Звук и светлина – Трявна

От известно време това е най-обсъжданата тема в града ни. То не беше критикуване, не беше палене, не беше подписване на петиции. И цялото това нещо беше подбуждано от снимки и клипчета, неизвестно кога заснети, и съм сигурна, че 80% (ако не и повече) не са видели въпросното шоу на живо. Е, на 1 февруари аз го видях с очите си, бях там, на мястото на събитието и получих реални впечатления, а не такива от екрана. И мисля, че това ми дава достатъчно право да коментирам и да изразя мнение.
Шоуто се реализира с модерна техника – мощен лазер, който проектира върху предната фасада на кулата; светодиодно осветление, разположено по околните къщи, Школото, Райковата къща и църквата; озвучителна техника с тонколони около въпросните обекти. И всичко това се управлява от компютър.
Самата програма представлява разказване на историята на Трявна. От траките, през битката при Тревненския проход 1190 г., турското робство, Априлското въстание и Руско-турската освободителна война, до наши дни. Всичко това е представено чрез проектиране на различни сюжети на кулата и осветяване на околните исторически обекти, докато плътният глас на диктора описва събитията и епохите под звуците на драматична в съответствие с разказваното музика.
Цветовете, обливащи сградите, се преливат приятно и създават красиво сияние. Честотата, с която излъчва лазерът, е видима, което може да бъде леко притеснително, но нищо кой знае какво. Звучи пространствено и убедително.

Колкото и да обяснявам, няма как човек да получи адекватно впечатление, ако не го е видял с очите си! Затова държах да го видя наистина преди да оформя официално становище по толкова наболелия въпрос. И препоръчвам на всички да не изграждат своето от снимки и клипчета и да не тръгват предубедени от хора, които сигурно се смятат за влиятелни със своите мнения, а да го усетят от първо лице и да преценят лично за себе си. Какво прецених аз? Когато започнаха първите звуци, се развълнувах с такъв трепет както при започването на филма в киното. Беше ми интересно. Около нас имаше доста хора, които също искаха да видят какво аджеба ще е това шоу (не намерих по-подходяща дума от тази турската). Когато започна историята, ме обхвана чувство на патриотизъм. На някои места дори усещах, че ще ми се насълзят очите. Беше почти като чувствата, които се пораждат у мен всеки път, когато чуя химна. Слушах всички героични имена и събития и се изпълвах с гордост. И си мислех, колко от хората се замислят за тези неща. Колко са тези, които знаят историята? Всички тези ефекти са само за подсилване на това, което е важно – историята, величието, геройствата, патриотизмът. Защо хората не виждат важното, а гледат само колко циганско било??? Красиво е. Но трябва да го усетиш със сърце и душа! Аз наистина се разчувствах, докато го наблюдавах. Всъщност и хората, които бяха там, ръкопляскаха след края. И тези, чийто мнение чух, се чудеха, защо толкова се протестира. За народ, който е свикнал да плюе, дори когато не знае какво точно плюе, важното е да се плюе нещо, реакцията на „Тревненци“ е разбираема. Сигурна съм, че много хора ще научат нещо за Трявна, след като го видят. Ще запомнят нещо. Ще се впечатлят от нещо. Нима това не е достатъчно? Нима това е безсмислено?

Трявна винаги ще пази възрожденския си дух, винаги ще пази спомените както от славни, така и от робски времена, винаги ще извиква гордост и почит в сърцата на хората – на тези, които я ценят – както Трявна, така и всичко българско. Ние знаем какво означава това за нас. Туристите, които чуят тази история и имат сърце за нея също ще разберат. А светлините, прожекторите и музиката го правят само по-внушително. Това е.