пак за гладиаторите


…отново четох волейболните ми публикации и разбира се Анини вълнения .. и пак се разчувствах, естествено 😀
Наскоро в училище се случи едно такова нещо, на пръв поглед нищо особено, но ме върна към тезата на мама за гладиаторите, на която толкова върло се противя по принцип. Та моментът беше такъв, че нейната теза се доказа. И осъзнах, че при повечето хора е така – искат зрелище. То и аз се наслаждавам на зрелища доста често, но някои не се задоволяват само с това – те го искат на всяка цена и дори го предизвикват при открита възможност. Видях такава реакция дори от хора, от които изобщо не съм очаквала. Но както и да е, няма да персонализирам и уточнявам нищо. Въпросът е, че бях ужасена. Сякаш бях единствената, която беше против „зрелището“, а всички около мен бяха толкова въодушевени. Беше странно. Обикновено вдъхновението е резултат от нещо хубаво .. или аз така си мисля.
Въпреки всичко продължавам да съм против, че спортистите ни са гладиатори, не и докато има хора като мен, а ние не сме малко! Защото за нас на първо място и най-важно е състезателите ни да са добре във всеки аспект, а след това да побеждават. Но то едното води до другото в крайна сметка може би.
Като цяло не се чувствам обсебена, както някои хора с разни книжки и филмчета, нито мисля, че това ми е някаква мания, като обувките например. Някак различно е. Реално е. И е до някаква степен разумно, хубаво е, има някакъв резултат, и то повече положителен. По-скоро ме обогатява, отколкото ми пречи. И ме прави човек. И … любовта е лудост! 🙂

“One person’s craziness is another person’s reality.”

“When you’re the only sane person, you look like the only insane person.”

1 коментар (+add yours?)

  1. zelenkroki
    авг. 26, 2017 @ 14:06:04

    „Реално и нереално“ – това е четивото, което с отлагане, бавно, бавно и славно, но не се отказвам, чета това лято.
    Доколко фантастиката и фентъзито могат да се отнасят към реалното или към нереалното?
    Избрах си критерий за невъзможност, по който да отграничавам фантастиката от фентъзито: Когато краят е хепи енд, следва четивото да е фентъзи. В противен случай може да е съвсем реално. Или да е фантастика, разбира се.
    Тъжно ми е за реалното усещане, че времето ни отдалечава от съкровени лелеяни чувства. 🙂 😦

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Календар

януари 2014
П В С Ч П С Н
« юли   февр. »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

by aNn

Посещения

  • 12 788 пъти
%d блогъра харесват това: