И ето и една тема за волейбола тази година .. като чета публикацията Анини вълнения, направо толкова ми харесва, че се изненадвам от себе си … но наистина това още са ми едни от най-хубавите преживявания.
Сега отново се наслаждавам на волейболното лято. Много ми липсва Арена Армеец и атмосферата там, но тази година не можах да отида, а мачът беше само един и реших да го пропусна за сметка на Тревненския панаир (решение, което не знам дали беше много правилно в крайна сметка). Но емоциите с нашите момчета, разбира се, не липсват. И пак навлязохме във фазата, в която започват да се правят сметки, кой кого и как трябва да победи, за да се класираме за финалите на Световната лига. Мда, поне това си спестихме миналата година, нали бяхме домакини. Сега като се замисля, добре, че стана така, че емоциите наистина щяха да ни дойдат в повече и там… Не искам да говоря за вариантите, кой на кого ще даде победата и т.н., все още се надявам на fairplay, ще видим…
Но да мина към това, заради което тръгнах да пиша, понеже както винаги не ми се пише по тази тема, защото няма как да изразя всичко, което чувствам, по подходящ начин (точно затова се удивлявам от „Анини вълнения“, там сякаш ми се получи :)). Днес рових из разни архиви и снимки от миналата година и си спомних за емоциите покрай финалите на Световната лига и олимпиадата. Припомних си отново големия възход на тима ни след жестоките скандали, страхотните ни победи и задружността, на която всеки друг отбор завидя… Спомних си и мъката и страданията след пропуснатите възможности. И най-ужасното – сълзите в очите на тези момчета, които дадоха всичко, за да преодолеят трудностите и въпреки всички абсурди около федерацията да прегазват големите отбори.
След всичко това желанието ми е само едно – повече да не виждам такива горчиви сълзи в очите на моите момчета. Колкото и важен да е мача, колкото и лоша да е играта ни, това няма такова значение за мен, но най-ужасното нещо е да гледам цялата тази мъка, изписана по лицата им и в треперещите им гласове. Изтръпвам само при мисълта това да се повтори.
Сега всичко зависи от нас! Полша, Варна ви чака, ще ви разбием .. два пъти! И този път за българите ще има само сълзи от радост!
МОМЧЕТА, ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ Е С ВАС! НАПРЕД БЪЛГАРСКИ ЛЪВОВЕ!!!
Както някои вече са разбрали, аз съм нещо като маниачка на тема Евровизия .. маниачка в смисъл, че от няколко години не пропускам този песенен конкурс и приемам доста сериозно всичко, което се случва там, а освен това и си избирам песни за пеене от участващите 🙂
Тази година, за съжаление, проспах финала .. събудих се в 1 и нещо и се почудих дали е свършило, или не, след което се сетих, че гласуването трае около час и включих телевизора. И какво да видя – Йоанна съобщава точките от България 😀
Та финала не можах да видя, обаче гледах и двата полуфинала (и то много сериозно ги гледах), даже си записвах държавите, които ми харесаха. В първия полуфинал участваха 16 страни – с една по-малко от тези във втория, но въпреки това, той беше много по-силният от двата.
Не се сещам кога точно въведоха точките на полуфиналите да се формират не само от гласуването на зрителите, а и от жури, но явно това жури не беше адекватно, защото до финал стигнаха някои доста скучни песни, за сметка на много добри, които останаха извън финалните 26. На първия полуфинал си отбелязах цели 11 песни, които ми се сториха хубави, като 5 от тях мислех, че е абсолютно задължително да влязат. Да, ама 2 от най-хубавите не сполучиха, а общо от списъка ми влязоха 8, което е голям процент 😀 но това не променя факта, че Австрия и Черна Гора успяха да представят само веднъж песните си 😦 В последствие се разбра, че 11-та е била Сърбия. Не знам от колко години Сърбия не е отсъствала от финал, но мисля, че са много! Въпреки това, и на мен не ми хареса кой знае колко, но все пак беше в списъка ми.
Във втория полуфинал положението беше много по-зле. Успях едва-едва да запиша 6 държави, и то защото виждах, че песните свършват, а нищо не ми харесва толкова. Финалистите – само 2 от тези 6, а останалите 8 – възможно най-ужасните песни, които можеха да изберат. Ако не вярвате – само погледнете песента на Румъния – имаме си румънски Краси Аврамов, но вместо с вериги, този беше решил да си облече направо рокля… реакцията ми беше „I don’t want to live on this planet anymore! :X“ .. Сега вече се знае, че България е била 12-та.
Както вече казах, финала не можах да го гледам (щеше да е хубаво някой да се сети да ме събуди, ама нямаше такива). Затова и не мога да кажа нищо за големите 5 и за домакините, ама по финалните резултати – май всичките бяха във втората половина на таблицата – едва ли съм пропуснала кой знае какво. Всъщност съм изненадана, че песента на Германия не стигна напред, не за друго, а защото тя вече си имаше голяма популярност по света и заемаше добри позиции в много музикални класации, но не е кой знае какво така или иначе. Пък и знам ли как са я изпълнили .. 😀
Та според същите тези списъци с песни, които си харесах от полуфиналите, поне първите 6 в крайното класиране бяха сред любимите ми, които преминаха. Така че честно казано съм доста изненадана от факта, че крайното гласуване ми се стори честно (разбира се, пак го имаше традиционното разменяне на гласове между държави-приятелки :D). Каква е разликата между гласуването на полуфиналите и на финала? Броя на държавите, които могат да гласуват, и … журито! На финала оценката на каквото и да е жури липсва! Ето къде бил ключът за палатката! (страшен израз, знам го от един приятел :D)
Какво да кажа за победителката … ами за тази песен още като я чух, веднага реших, че ще влезе в моя репертоар .. а тя взе и че спечели 😀 За Азербайджан мога да кажа, че хореографията много ме впечатли (човека в кутията), Украйна, както винаги, беше на много високо ниво.
Всъщност, най-много съжалявам, че не гледах финала, не толкова заради песните-участнички, а заради допълнителната програма – изпълнения на известни шведски изпълнители и знам ли какво още … по едно време мярнах моя любимец от Евровизия 2011 Ерик Сааде (тогава той представяше Швеция и зае третото място, което беше най-високото достигано за Швеция от много години). Играеше някаква роля в така наречената „зелена стая“, където стояха изпълнителите, след като са завършили изпълненията си. Все същия сладур е 🙂 Спомних си неговата песен и след като снощи я изгледах няколко пъти, си мисля, че тя, със цялата хореография, е по-добра от всичките песни тази година, но това няма значение. Всъщност май Евровизия 2011 си остава една от най-силните досега. А и миналата година – с невероятните изпълнения на Македония и Сърбия – май напълно липсваха такива този път. Но стига носталгия! Предстои да пусна пост, в който ще сложа списъците с държавите, които ми харесаха, както и видеота с любимите песни.
А към този пост ще добавя, защото така или иначе го споменах, незабравимото изпълнение на Eric Saade и песента Popular:
Блогът на aNn 