Ето, мина и тазгодишното издание на Евровизия. Въобще не съм и очаквала да не е нагласено, ама отново бях потресена от случващото се. Както и да е. Въпросът е, че докато гледах изпълненията на живо, моите фаворити доста се промениха или по-скоро станаха други държави, които явно бях подминала при предварителното слушане на песните. Не че бях недоволна от Исландия и Кипър, но просто те избледняха пред прекрасните песни и невероятни изпълнения на Македония и Сърбия. И така мисля, че моята класация щеше да изглежда така:
1. Македония [12т.]
2. Сърбия [10т.]
3. Швеция [8т.]
4. Италия [7т.]
5. Исландия [6т.]
6. Кипър [5т.]
7. Малта [4т.]
8. Азербайджан [3т.]
9. Литва [2т.]
10. Дания [1т.]
Въобще не ми се коментират резултатите на Русия и Албания, защото направо полудявам като се сетя… Loreen заслужаваше да спечели, но в резултатите циркът беше пълен. Явно е, че на Евровизия не се оценяват хубавите песни и изпълнения, а нещо друго. Нещо забележимо от всички беше и, че всички 12 точки, които се даваха, бяха разменяни между държавите, т.е. държавата, която дава 12 точки на дадено изпълнение, получава също 12 точки от тях. В даден момент вече беше напълно предвидимо за кого ще дадат най-много точки съответните страни и аз със голям успех отгатвах това.
Колкото и да се ядосвам, обаче, нищо не мога да променя. Затова ми остава да се наслаждавам на прекрасните песни, които излязоха заради този конкурс, защото Евровизия е нещо като Олимпиадата в спорта и преживяването е неповторимо. Затова въпреки всички нередности, аз продължавам да следя това събитие с голям интерес и да му се радвам всяка година. 😉
Блогът на aNn 