Подкрепа??

Отчаяна съм. Вече повече от седмица единствената тема, която е превзела изцяло ежедневието ми, е волейболът и всичко, което се случва с него в България. В началото бях възхитена и изпълнена с надежда. Сега тя се изчерпва. Защото виждам, как хората, уж обединени в името на една кауза, вместо да я подкрепят по всякакъв начин и с всички средства, хвърлят обвинения помежду си. Тези били истински, а онези били фалшиви фенове. Едните разбирали, другите не разбирали от волейбол, някой бил се възползвал от ситуацията за лична слава, някой бил подкупен от федерацията… едните щели да гърмят другите… гонят се, следят се, клюкарят се… а после ми казват, че нямало никакво разделение и не съм разбирала това, което се случва. Дали е така? Защото като гледам това, имам чувството, че всичко ще се провали. Всички тези общи усилия и надежди. Не бяхме ли всички заедно в залата? Не развявахме ли всички българското знаме? Не викахме ли „Българи юнаци“? Не скандирахме ли „Рааадо Стойчев“? Нима някои от тези хора можете да наречете „фалшиви фенове“, след като всички заедно допринесохме за голямата победа? Както някой от федерацията каза, че Радостин Стойчев се правел на треньор … Не осъзнавате ли, че всичко, срещу което се борим, го виждаме между самите нас?!? А Радо каза, че всичко едва сега започва и той продължава да се бори. А ние? Ние се караме…

Така и не можах да измисля подходящите думи … както и да е … единственото, което мога да правя, е да се радвам на усмивките на младите ни лъвчета след победата и да въздишам… вече не мога да говоря каквото и да било, освен „ОБИЧАМ ВИ, МОМЧЕТА!“ … всичко друго е толкова сложно… 😦

Волейболни страсти

И така… това ще е една сериозна тема…

Ходих на мачовете на момчетата в Арена Армеец на 9-ти и 10-ти юни – мачовете с Франция и Египет. Не мога да опиша чувството да пея химна с високо издигнато българското знаме в ръце и да скандирам „Българи юнаци“ и имената на момчетата заедно с още 12 500 човека. Мога да кажа, че една моя мечта се сбъдна. Мога да кажа и че бях най-щастливата на света в този момент, но знам, че не бях, защото съм сигурна, че заедно с мен поне още 15 000 човека се чувстваха така. Гордея се и обичам момчетата от отбора безкрайно много! Това, че бях част от всичко това е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало.

Дотук всичко е идеално, но после … Денят е понеделник. Връщам се от София и си мисля, че това е дори по-съдбоносен ден от съботата. С огромно напрежение и страх очаквам какво ще се случи и се моля да не е най-лошото. Следва пресконференция на Радо Стойчев. Виждам и Матей до него. Вече е официално – те отказват да продължат. Тежко, много тежко, но … правилно! Няма друго решение. Те ни предупредиха още преди 3 седмици, а федерацията показва голяма изненада от случващото се. Може би очакваха, че няма да посмеят да го направят, но ето, че те, като истински мъже, удържаха на думата си. Очакваме отговор. Ден вторник. Пресконференция на УС на БФВ. Пълен цирк. Нямам думи да опиша възмущението си от тази сбирщина на идиоти. Изказаха се твърдения като „Радо е кръгла нула като човек“ и „той се правеше на треньор“… „Какво е постигнал Радо Стойчев?“ … предоставям на вниманието ви два клипа, които показват много:

Думите са излишни. Ще добавя и една снимка от спечелването на поредна титла с неговия отбор в Италия Тренто:

Може да прочетете и цялата статия в Sportal.

Какво мислите? Разбира се, има много още скандални изказвания, които няма да коментирам. Както на няколко места прочетох, Българската федерация по волейбол тотално счупи тъпометрите. По-лошото е, обаче, че нищо не следва от това. Крайно решени са да си запазят постовете, въпреки всичко и всички. Дали ще успеят?

Ето и още едно видео от Sportal. Виждате ли как момчетата го вдигнаха на ръце? Чувате ли как 12 500 души скандират името му? Ако има нещо, което по-красноречиво показва подкрепата на всички към този човек… Аз лично не съм виждала такова нещо, правено за някой друг.

Вие можете сами да си направете изводите 🙂

Борбата продължава. Много сме, силни сме и заставаме твърдо зад Радо и Матей!