Успех

Днес отново почти целия ден се занимавахме с играта, която трябваше да изградим заедно. В следобедната школа най-сетне оправихме всички грешки, които възникнаха, и играта заработи перфектно! Става въпрос за играта Сокобан – една от най-старите, първите игри за компютър, която все още е много разпространена във всякакъв вид. Наистина нашия вариант беше прост и не изглеждаше особено хубаво, но ние си го направихме сами и си я харесвахме, а и от другите имаше голям интерес каква е тая игра. 😀
А аз в края на часа обяснявах на дъската задачата, която ми беше поставена за домашно – редицата на Фибоначи с рекурсия. Преди 2 дена вече я бях писала, така че това беше лесно.
Също следобяд обаче мама замина с влака при баба, защото ще ходи на школата в Ямбол. Това означава, че вече няма да мога да се консултирам с нея когато имам интернет, защото там тя няма. 😦 Надявам се, че ще се справя без нейната помощ. Ако не мога да реша някоя задача няма да ме убият, я! ..надявам се 🙂 Вече се чувствам по-добре, не плача и не се тормозя колкото първия ден. Всеки следващ става по-хубав. Дано така да продължи и до 10-тия ден! 🙂