Световното първенство…

Последните 3 дни се изиграха първите мачове от световното първенство в Италия. [Надявам се сте се досетили, че говоря за волейбол 😉 щото аз друго не признавам ;d] Нашият отбор игра срещу Китай, Франция и Полша. Победата в мача с Китай дойде очаквано с 3:0 и съвсем малки усложнения. В битката с Франция обаче ни беше доста трудно и въпреки всичко можехме а и ТРЯБВАШЕ да победим! Не само, защото го можем, а и защото го направихме! Вторият рефер – някакъв египтянин ни прецака няколко пъти, но последните 2 в 5тия гейм ни отнеха мача. Как пък един път реферите не бяха на наша страна.. Поне да бяха безпристрастни, нямаме нужда от помощ, ама на – нема! Според РЕАЛНИЯ резултат, който аз отброявах, трябваше да спечелим последния гейм с 15:13. Но днес беше още по-тежко. Загубихме от Чехия с 1:3, което е доста слабо представяне, като се има предвид какво се очакваше. Днес бяхме на ниво, не им позволихме да се отделят от нас и ако видите резултатите от всички геймове, ще видите, че във всички се стигна до продължение. Невероятна игра на нерви, която буквално спираше дъха на нас зрителите, а какво остава за самите играчи.. нямам идея.. На всички стана ясно, че ние в никакъв случай не сме по-долу от чехите, но те определено имаха ден! Какво беше лошото в този мач? Лошото не беше това, че паднахме. Нещо много необичайно, което много рядко съм виждала да се случва през тези 3 години, в които следя срещите на нашите. Особено след 2рия гейм отборът ни изгуби всякаква мотивация, сякаш играеха просто машинално, не както преди, със много сила, мощ и силен дух. Нищо не беше останало от това. Водехме в резултата с 6 точки, а духът на момчетата беше сякаш мъртъв, липсваше всякакво настроение и се чувсваше умората на всички, сякаш искаха да се оттърват по-скоро от това мъчение. Това за мен е много по-страшно от загубата. Остава ни само да се надяваме, че отборът ще се възстанови и ще ги видим отново с нови сили и нахъсани за победа. Пожелаваме ви успех и ви подкрепяме! Гордеем се с вас, българи!!!

Geogebra 2

Задача 1

Задача 2

Задача 3

Какви неща измислят хората 2

Ето още една измишльотина 😀

хитро, а 😛 горкото картофче 😦

Какви неща измислят хората…

Ето на какво се натъкнах току що във vbox7 (разбира се, че е взет от youtube, та и аз го намерих 😀 )
Ето и описанието (в българския сайт 😉 ) : „Корейската компания Samsung съобщи за пореден пробив в сферата на дисплеите за мобилни устройства със създаването на AMOLED екран, който не само може да се огъва, но и да понася доста “грубо отношение”.“
У а у ! 😀
btw.. песничката ме кефи 🙂 казва се.. AMOLED 😀 Cool 😛

Ново откритие – много готина песен

Татко попринцип рови много често из разни руски сайтове, за да гледа научни филми, които да разбира… Та днес той ми пуска от един такъв сайт разни песни, за да ме разсъни, както обикновено аз не ставам лесно 🙂 И попадението е една песен на руски, която още от начало ми направи голямо впечатление и станах от леглото, за да видя как се казва. Клипа също е готин, но музиката е страхотна! Ето за какво говоря:

Hope You Liked It : ))

50 words

Speedtest

I’m back!

И такаа… „мъчните“ 10 дена минаха и сега отново съм си в Трявна 🙂 Но всъщност изобщо не ми се искаше да се връщам 😦 Толкова беше хубаво, исках да си останем там завинаги 😦 😀 Прекарах си страхотно, наистина! 😛 Това бяха най-хубавите ми дни! Ще ми липсват много 😦 Радвам се, че преживях толкова хубави неща! 🙂

Супер !

Вчера беше супер як ден! След като закусихме, потеглихме към Батак. Пътят е около 40 км, като се минава през Велинград и Ракитово. На площада имаше часовник, който показваше температурата – в 10:10, когато пристигнахме, беше е 9°С 😀 Разгледахме 2 църкви и 2 други музея. Всичките на 100 метра един от друг и във всичките – забранено снимането 😦 Историческият музей, в който имаше възможност да ти поставят печат в книжките за 100те национални туристически обекта, които аз, разбира се, забравих да взема, беше много интересен. Имаше 3 етажа с разнообразни експонати и интересни истории. Искаше ми се да мога да покажа нещата вътре на моето семейство, но все пак беше забранено (не че някои хора не си го позволиха).
След това посетихме църквата, в която бяха убити толкова много хора. По стените и имаше следи от куршуми и кръв, имаше един кладенец, а в центъра беше направен гроб, в който бяха поставени много черепи. В двора на църквата бе построен параклис, където запалихме свещ.
Близо се намираше една старинна къща, където успяхме да видим подредбата на дома в миналото. Бяха изложени и традиционни дрехи и снимки на хората, живели тогава. Видяхме също техните инструменти и станове.
На края на обиколката си отидохме в новата църква – най-внушителната сграда в центъра – хубава, голяма и добре украсена.
Накрая отидохме да заснемем един самолет, който беше поставен на стойка в съседната улица, и потеглихме към язовира.
Първоначално мислехме там да се играе футбол, та затова бяхме взели и топка, но беше напразно. Когато се приближихме до водата разбрахме, че е много кално, а тревата, през която минахме, за да стигнем дотам, беше твърде висока.
Отидохме направо във Велинград. Всъщност спряхме до езерото Клептуза, където бяхме ходили и на миналата Юндола. Този път 7 човека на 2 групи – 4 и 3, караха водно колело, а останалите ги гледахме. След като мина техния половин час, се отправихме към близките ресторанти. Седнахме в един и хапнахме добре. След гощавката се прибрахме в станцията и след малко повече от половин час започнахме школа.
След вечерята, както винаги, повечето се събрахме в спортната зала, където има 2 маси за тенис на маса и по-важното – достатъчно контакти за лаптопите, защото се хваща интернет. Но точно тогава интернет нямаше, но си направихме нещо още по-интересно 😛 Уроци по танци! Латино танци! 😀 По едно време учащите се отказаха, но на мен ми беше много интересно да гледам всичко, което ставаше. Впечатлена съм 🙂
Дано и следващите дни да са толкова хубави, а не да стават по-лоши, защото снощи беше точно средата на тази Юндола, но се надявам все още да не е кулминацията! 🙂 Настроението да не спада!!! 😛 Днес също беше ден, изпълнен с много весели моменти! Тази Юндола определено ще ми липсва!!! 🙂

Успех

Днес отново почти целия ден се занимавахме с играта, която трябваше да изградим заедно. В следобедната школа най-сетне оправихме всички грешки, които възникнаха, и играта заработи перфектно! Става въпрос за играта Сокобан – една от най-старите, първите игри за компютър, която все още е много разпространена във всякакъв вид. Наистина нашия вариант беше прост и не изглеждаше особено хубаво, но ние си го направихме сами и си я харесвахме, а и от другите имаше голям интерес каква е тая игра. 😀
А аз в края на часа обяснявах на дъската задачата, която ми беше поставена за домашно – редицата на Фибоначи с рекурсия. Преди 2 дена вече я бях писала, така че това беше лесно.
Също следобяд обаче мама замина с влака при баба, защото ще ходи на школата в Ямбол. Това означава, че вече няма да мога да се консултирам с нея когато имам интернет, защото там тя няма. 😦 Надявам се, че ще се справя без нейната помощ. Ако не мога да реша някоя задача няма да ме убият, я! ..надявам се 🙂 Вече се чувствам по-добре, не плача и не се тормозя колкото първия ден. Всеки следващ става по-хубав. Дано така да продължи и до 10-тия ден! 🙂