I’m back!


И такаа… „мъчните“ 10 дена минаха и сега отново съм си в Трявна 🙂 Но всъщност изобщо не ми се искаше да се връщам 😦 Толкова беше хубаво, исках да си останем там завинаги 😦 😀 Прекарах си страхотно, наистина! 😛 Това бяха най-хубавите ми дни! Ще ми липсват много 😦 Радвам се, че преживях толкова хубави неща! 🙂

Реклами

Супер !


Вчера беше супер як ден! След като закусихме, потеглихме към Батак. Пътят е около 40 км, като се минава през Велинград и Ракитово. На площада имаше часовник, който показваше температурата – в 10:10, когато пристигнахме, беше е 9°С 😀 Разгледахме 2 църкви и 2 други музея. Всичките на 100 метра един от друг и във всичките – забранено снимането 😦 Историческият музей, в който имаше възможност да ти поставят печат в книжките за 100те национални туристически обекта, които аз, разбира се, забравих да взема, беше много интересен. Имаше 3 етажа с разнообразни експонати и интересни истории. Искаше ми се да мога да покажа нещата вътре на моето семейство, но все пак беше забранено (не че някои хора не си го позволиха).
След това посетихме църквата, в която бяха убити толкова много хора. По стените и имаше следи от куршуми и кръв, имаше един кладенец, а в центъра беше направен гроб, в който бяха поставени много черепи. В двора на църквата бе построен параклис, където запалихме свещ.
Близо се намираше една старинна къща, където успяхме да видим подредбата на дома в миналото. Бяха изложени и традиционни дрехи и снимки на хората, живели тогава. Видяхме също техните инструменти и станове.
На края на обиколката си отидохме в новата църква – най-внушителната сграда в центъра – хубава, голяма и добре украсена.
Накрая отидохме да заснемем един самолет, който беше поставен на стойка в съседната улица, и потеглихме към язовира.
Първоначално мислехме там да се играе футбол, та затова бяхме взели и топка, но беше напразно. Когато се приближихме до водата разбрахме, че е много кално, а тревата, през която минахме, за да стигнем дотам, беше твърде висока.
Отидохме направо във Велинград. Всъщност спряхме до езерото Клептуза, където бяхме ходили и на миналата Юндола. Този път 7 човека на 2 групи – 4 и 3, караха водно колело, а останалите ги гледахме. След като мина техния половин час, се отправихме към близките ресторанти. Седнахме в един и хапнахме добре. След гощавката се прибрахме в станцията и след малко повече от половин час започнахме школа.
След вечерята, както винаги, повечето се събрахме в спортната зала, където има 2 маси за тенис на маса и по-важното – достатъчно контакти за лаптопите, защото се хваща интернет. Но точно тогава интернет нямаше, но си направихме нещо още по-интересно 😛 Уроци по танци! Латино танци! 😀 По едно време учащите се отказаха, но на мен ми беше много интересно да гледам всичко, което ставаше. Впечатлена съм 🙂
Дано и следващите дни да са толкова хубави, а не да стават по-лоши, защото снощи беше точно средата на тази Юндола, но се надявам все още да не е кулминацията! 🙂 Настроението да не спада!!! 😛 Днес също беше ден, изпълнен с много весели моменти! Тази Юндола определено ще ми липсва!!! 🙂

Заминавам…


Утре отивам в София и оттам – в Юндола. Предстоят ми едни 10 дни, в които не знам какво ще се случи. Дали пък няма да е хубаво и да се чувствам добре, или отново ще е много дълго и мъчително, а може би да е по-зле и от преди – съмнявам се. Пък и каквото и да е, ще трябва да го изтърпя все някак! За предната Юндола нямах никаква идея какво ще бъде, но честно казано се тревожех за по-малко неща, а сега като ми е ясно и се притеснявам за много повече работи. Лошо се получи обаче, че аз отивам в планината, където е най-студено, точно когато температурите падат с 10 градуса. Днес казват, че е най-горещият ден от лятото, а изведнъж утре вече няма да прилича на лято. 😦 А някой беше казал, че септември ще бъде август. Това на август ли прилича? Охх, толкова искам всичко да мине добре… 😦 10 дена! Първите 6-7 са трудни и искаш да се махнеш и изведнъж на 8мия ден осъзнаваш, че това преживяване ще ти липсва и ще си спомняш за него. Чувствам се странно. Някак си се радвам, че ще отида там отново, в същото време ме е страх, и ми се иска да си направя страхотни дните там, но и не искам да отивам, ама пък ми се иска да видя какво ще стане. Няма как да разберем какво ще е то, преди да се случи… Винаги оставам изненадана, защото се случват неща, които изобщо не бих придвидила. Ще разказвам! 🙂 Пожелайте ми късмет 😛

:X


Днес разбрах, че cептемврийската лагер-школа по информатика в Юндола няма да е 6 дена, както аз си мислех, а цели 10 :-X Тази през месец април също беше 10 и тези дни бяха изключително мъчителни за мен… Още

Календар

юли 2019
П В С Ч П С Н
« февр.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

by aNn

Посещения

  • 12 730 пъти