Световна лига 2013


И ето и една тема за волейбола тази година .. като чета публикацията Анини вълнения, направо толкова ми харесва, че се изненадвам от себе си … но наистина това още са ми едни от най-хубавите преживявания.

Сега отново се наслаждавам на волейболното лято. Много ми липсва Арена Армеец и атмосферата там, но тази година не можах да отида, а мачът беше само един и реших да го пропусна за сметка на Тревненския панаир (решение, което не знам дали беше много правилно в крайна сметка). Но емоциите с нашите момчета, разбира се, не липсват. И пак навлязохме във фазата, в която започват да се правят сметки, кой кого и как трябва да победи, за да се класираме за финалите на Световната лига. Мда, поне това си спестихме миналата година, нали бяхме домакини. Сега като се замисля, добре, че стана така, че емоциите наистина щяха да ни дойдат в повече и там… Не искам да говоря за вариантите, кой на кого ще даде победата и т.н., все още се надявам на fairplay, ще видим…

Но да мина към това, заради което тръгнах да пиша, понеже както винаги не ми се пише по тази тема, защото няма как да изразя всичко, което чувствам, по подходящ начин (точно затова се удивлявам от „Анини вълнения“, там сякаш ми се получи :)). Днес рових из разни архиви и снимки от миналата година и си спомних за емоциите покрай финалите на Световната лига и олимпиадата. Припомних си отново големия възход на тима ни след жестоките скандали, страхотните ни победи и задружността, на която всеки друг отбор завидя… Спомних си и мъката и страданията след пропуснатите възможности. И най-ужасното – сълзите в очите на тези момчета, които дадоха всичко, за да преодолеят трудностите и въпреки всички абсурди около федерацията да прегазват големите отбори.

След всичко това желанието ми е само едно – повече да не виждам такива горчиви сълзи в очите на моите момчета. Колкото и важен да е мача, колкото и лоша да е играта ни, това няма такова значение за мен, но най-ужасното нещо е да гледам цялата тази мъка, изписана по лицата им и в треперещите им гласове. Изтръпвам само при мисълта това да се повтори.

Сега всичко зависи от нас! Полша, Варна ви чака, ще ви разбием .. два пъти! И този път за българите ще има само сълзи от радост!

МОМЧЕТА, ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ Е С ВАС! НАПРЕД БЪЛГАРСКИ ЛЪВОВЕ!!!

За победа!

Реклами

Кога зашумят шумите


Понеже е празник, и то български, за разлика от този измисления, който някои хора празнуваха толкова ентусиазирано вчера … но нямам намерение да обсъждам това!
Една страхотна българска песен от тези, които могат да те разплачат:

Волейболни страсти


И така… това ще е една сериозна тема…

Ходих на мачовете на момчетата в Арена Армеец на 9-ти и 10-ти юни – мачовете с Франция и Египет. Не мога да опиша чувството да пея химна с високо издигнато българското знаме в ръце и да скандирам „Българи юнаци“ и имената на момчетата заедно с още 12 500 човека. Мога да кажа, че една моя мечта се сбъдна. Мога да кажа и че бях най-щастливата на света в този момент, но знам, че не бях, защото съм сигурна, че заедно с мен поне още 15 000 човека се чувстваха така. Гордея се и обичам момчетата от отбора безкрайно много! Това, че бях част от всичко това е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало.

Дотук всичко е идеално, но после … Денят е понеделник. Връщам се от София и си мисля, че това е дори по-съдбоносен ден от съботата. С огромно напрежение и страх очаквам какво ще се случи и се моля да не е най-лошото. Следва пресконференция на Радо Стойчев. Виждам и Матей до него. Вече е официално – те отказват да продължат. Тежко, много тежко, но … правилно! Няма друго решение. Те ни предупредиха още преди 3 седмици, а федерацията показва голяма изненада от случващото се. Може би очакваха, че няма да посмеят да го направят, но ето, че те, като истински мъже, удържаха на думата си. Очакваме отговор. Ден вторник. Пресконференция на УС на БФВ. Пълен цирк. Нямам думи да опиша възмущението си от тази сбирщина на идиоти. Изказаха се твърдения като „Радо е кръгла нула като човек“ и „той се правеше на треньор“… „Какво е постигнал Радо Стойчев?“ … предоставям на вниманието ви два клипа, които показват много:

Думите са излишни. Ще добавя и една снимка от спечелването на поредна титла с неговия отбор в Италия Тренто:


Може да прочетете и цялата статия в Sportal.

Какво мислите? Разбира се, има много още скандални изказвания, които няма да коментирам. Както на няколко места прочетох, Българската федерация по волейбол тотално счупи тъпометрите. По-лошото е, обаче, че нищо не следва от това. Крайно решени са да си запазят постовете, въпреки всичко и всички. Дали ще успеят?

Ето и още едно видео от Sportal. Виждате ли как момчетата го вдигнаха на ръце? Чувате ли как 12 500 души скандират името му? Ако има нещо, което по-красноречиво показва подкрепата на всички към този човек… Аз лично не съм виждала такова нещо, правено за някой друг.

Вие можете сами да си направете изводите 🙂

Борбата продължава. Много сме, силни сме и заставаме твърдо зад Радо и Матей!

Честит празник, Българи


Календар

юни 2019
П В С Ч П С Н
« февр.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

by aNn

Посещения

  • 12 724 пъти