Е няма такъв поход! – Рила 2015


Трявна – Цари Мали град – гр. Рила – с. Пастра – яз. Калин – х. Иван Вазов – Отовишки връх – Рилски езера – Паничище – Трявна
Джипове, автобуси, хеликоптери, планинска спасителна служба, вървене през нощта под звездите, обърквания на пътя, адреналин, направо сървайвър, скандали, всички видове емоции + 15 часа ходене.
Голям екшън! Слушайте, слушайте!… Още

Еднаква за теб и мен


Нямам думи да опиша колко уникално и въздействащо е това изпълнение, както и песента сама по себе си, затова ще го оставя да говори само за себе си:

Гергана Тодорова

Serenity


Представям ви един сайт, който мама ми предложи от нейни източници. Това е Serenity Factor. Можете да изберете от менюто отдолу да ви отведат на някой бряг, в гората, в полето, в облаците и т.н. и със различните звукове сякаш наистина сте там. Мен ако питате най-хубаво става като сте се завили и си затворите очите, и слушате например морските вълни (изпитано е :-D). Абе въобще добро впечатление ми направи още в началото с цитатите… Добре е измислено. Enjoy! 🙂

Едно невероятно космическо пътешествие в с.Байкал


Тази година в училище има СИП Астрономия. Първоначално искахме да го направим в нашия клас, но след като госпожата по биология беше събрала първа желаещи за СИП Биология, нямаше как да имаме втори СИП в класа. Но това не е страшно, защото се направи в 11 клас, а няма никакъв проблем и хора от нашия клас да ходят. Та беше решено да се направи група от желаещи и да отидем в с. Байкал, където и преди госпожата ни по физика е водила ученици, и знаехме, че е много хубаво.
Село Байкал се намира на Дунава, в Плевенска област, община Долна Митрополия. Самото село не е нищо кой знае какво, но някогашното училище е превърнато в „Общински център за извънучилищни дейности и занимания по интереси (ОЦИДЗИ)“.
Сградата не е много голяма, но е превърната в изключително интересно и приятно място. Има 2 стаи с възможност да събират до 9 легла всяка, както и стая за ръководителите, научна работилница (кабинет физика и химия), кабинет по биология, конферентна зала, трапезария, спортна зала, компютърна зала, ателие и вероятно още нещо, което в момента не се сещам. Всичко това е подбрано и оформено в много приятни цветове и добре подредено. Името на някогашното училище е било ОУ „Христо Ботев“, затова на стълбите има поставен бюст на Ботев. На стените и около вратите на цветни стъкла са изписани и изрисувани мисли на велики българи и техни портрети. Във всяка стая има ръчно изработени декорации. Цялата обстановка е много приятна и уютна.
Директорът се казва Иво Джокин – един изключителен човек. Всички бяхме много изумени от това, колко много знания има и колко добре обяснява всичко. За мен най-интересно беше, как с подръчни материали може човек да си изготви най-разнообразни и практични неща. Изключително е, че за по-малко от 2 дена (пристигнахме в петък вечерта и си тръгнахме в неделя по обяд) направихме толкова много работи. Гледахме звездите, изучавахме съзвездията, наблюдавахме Юпитер, Венера, мъглявини в Орион, Луната, изработихме си звездни карти, квадранти, слънчеви часовници, 3D очила, правихме тестове и кръстословици, гледахме филми и презентации, търсехме астероиди, ходихме на брега на Дунава, посетихме стар римски град в близост до селото – Улпия Ескус, дори успяхме да се почерпим в местния ресторант, а едната вечер си направихме барбекю.
Прогнозите за времето бяха, че петък вечерта ще е ясно, но събота вечерта ще се заоблачи и в неделя ще вали. Затова веднага след вечеря се устремихме да наблюдаваме Луната, но за жалост бяхме пристигнали доста късно и тя вече се скриваше зад клоните на близките дървета. Само някои успяха да я зърнат за миг. Помислихме, че няма да можем да я видим (нали на следващата вечер щяло да е облачно). Е да, ама не… 🙂 Едно от първите неща, които силно ме впечатлиха (и не само мен) беше моментът, в който излязохме да наблюдаваме звездите и господин Джокин извади един лазер с ярък зелен лъч, който можеше да проектира върху околните обекти красиви фигури и достигаше толкова далече, че съвсем точно и прецизно с него той ни показваше всяка една звезда от което и да е съзвездие на небето. Винаги съм обичала да гледам звездите, в такъв момент сякаш чувствам безкрайността и потъвам в нея. Вкъщи имаме няколко телескопа, дори за единия ми рожден ден това беше подарък – телескоп. Имам и една малка книжка за съзвездията, която много пъти бях разглеждала и чела, но така и не бях запомнила повечето съзвездия и как да ги разпознавам. С този лазерен лъч и подробните обяснения на г-н Джокин за отрицателно време научихме повечето от най-важните съзвездия. След това имахме свободно време за любими занимания. Някои играха на карти, други играха федербал, някои посвириха на синтезатора, който се намираше в спортната зала (ах, каква изненада 🙂 ) или пък се захванаха с други игри (пързаляне със столове например 😀 ). Най-хубавото е, че има занимания за всеки и няма как да ти е скучно. Казаха ни, че за да можем да наблюдаваме интересни неща с телескопа, ще трябва да станем в 5:45 сутринта, докато не е започнал изгрева. Когато разбрах, без никакво колебание реших, че със сигурност няма да го пропусна. Малко се изненадах, но и повечето от другите решиха да дойдат. И наистина сутринта станахме и излязохме. Изненада дори за учителите ни беше, че освен Венера, ще можем да наблюдаваме и Юпитер. Първото нещо, което видях на излизане, обаче, естествено беше Орион – винаги е бил любимото ми съзвездие. Останахме навън почти час, след което отново си легнахме до времето за закуска. И така съботата, понеже беше единственият пълен ден от нашето пребиваване там, беше пълна с най-разнообразни занимания. В научната работилница всеки от нас си направи квадрант и слънчев часовник, които по-късно през деня изпробвахме. Научихме много и любопитни факти за космическите тела. След обяда отидохме до Дунава, където наблюдавахме с бинокли и забелязахме различни животински видове. Момчетата си организираха нещо като състезание по жабки. Времето беше прекрасно. След като се разходихме край Дунава, седнахме в ресторанта, наречен, разбира се, „Байкал“. Поръчахме си по нещо за пиене и решихме посещението в Улпия Ескус да стане на този ден. След като си допихме питиетата потеглихме направо натам. Още след слизането от автобуса г-н Джокин смело ни поведе към разкопките и докато минавахме през най-различните остатъци от постройки и улици, той не пропускаше да ни разкаже всякакви интересни факти и истории от живота на римляните, както и начина, по който са построени нещата, които виждаме. Не спирахме да се изумяваме колко много информация ни предоставя този човек. Обикаляхме дълго из каменните блокове и колони. Дори няколко от нас си намериха и взеха със себе си глинени части от съдове, останали още от древността. След като се прибрахме, той показа на някои от нас как да работим с една програма, с помощта на която можем да търсим астероиди. Въведе ни в един сайт, от който можем да получим актуални снимки, които да изследваме. Създадохме си общ акаунт и дори пратихме доклад за това, което сме открили. Сега като разглеждам сайта намирам много интересни неща, затова давам и линк. Нали казах, че имаше прогноза, че времето щяло да е облачно. Не познаха! 😀 Времето беше изключително ясно и затова след вечеря успяхме да наблюдаваме Луната с най-големия телескоп. Гледката беше невероятна. Започваше най-специалната вечер. Момчетата изнесоха шезлонги и столове и се разположихме под звездното небе. След като бяха угасени околните достъпни лампи, можехме да се насладим на невероятната гледка над нас в пълния ѝ блясък. Всеки от нас получи възможността да покаже с лазера съзвездията, които е научил. Дори видяхме няколко падащи звезди, които бяха едни от най-атрактивните, които сме гледали. След това занимание беше запален огън и си направихме барбекю. Изпекохме си кебапчета и хлебчета и се почерпихме по най-добрия начин – под звездите. Разказвахме си различни истории, пяхме песни, смяхме се – незабравими моменти. Прибрахме се едва след полунощ. На следващия ден в научната работилница си направихме 3D очила и гледахме 3D снимки. Колко е хубаво да си направиш нещо такова сам със почти никакви средства. След това бяхме в ателието. Там момичетата и момчетата рисуваха космически картини с пръсти и четки. Получиха се невероятни рисунки. Дойде обяда и след като се нахранихме дойде време за финални думи и раздяла. Хем ми беше тъжно, хем се радвах, защото за тези два дни имах толкова приятни емоции (и то наистина само приятни), колко никога не съм изпитвала за толкова кратко време. Нищо не ми липсваше там, нищо не ме ядосваше, всичко беше идеално и за всичко беше помислено. Мисля, че винаги ще се възхищавам на това място и хората, които са го направили такова. Това е единственото място, за което при въпроса, дали искам да отида отново, веднага отговорих да (освен Арена Армеец де :-D). Въобще не мога да опиша колко ми хареса. Наистина беше прекрасно. И не мисля, че може да има някой, на когото няма да му хареса да отиде там. Незабравимо е!
Благодаря на г-жа Виолета Тачева, която направи възможно за мен това изключително и неповторимо преживяване, както и на г-н Иво Джокин, който направи престоя ми там безкрайно интересен и приятен, всички, които са допринесли за създаването и съществуването на това бих казала вълшебно място, както и хората, с които бяхме заедно там и споделихме това приключение! Дано този център съществува още дълго! Но каквото и да стане, убедена съм, че изживяването ще остане завинаги в сърцата ни. 🙂

Анини вълнения


Нека разясня: става въпрос за волейбола и за мачовете в Арена Армеец на националния отбор.

Не ми се пишеше по тази тема. Толкова мисли и емоции бушуват в главата ми, че изобщо не ми се занимава да разказвам. Не, не защото ме мързи, а защото просто няма как да го опиша. Но въпреки това се почувствах длъжна да напиша нещо, след като прочетох отзивите на Zelenkroki в блога ѝ.
Не съм очаквала да се впечатли от събитието. Даже си мислех, че след няколко минути в залата, ще поиска да излезе, но не стана така. 🙂 Но все пак си знаех, че няма да и хареса кой знае колко, все пак не е фенка като мен.

Аз съм голяма късметлийка. Успяла съм да намеря нещото, което ме прави щастлива. Преди да отида за първи път на мач на националите, бях много уплашена. Страхувах се, че играта, която толкова харесвам, и момчетата, които толкова обичам, ще изглеждат различно, няма да се чувствам приятно, ще се разочаровам, и какво ли не ми мина през главата. Страхувах се, че тази моя страст, зародила се преди цели 4 години, може да затихне след като видя всичко на живо. За мое голямо щастие, обаче, това не се случи. Случи се точно обратното. Когато за пръв път зърнах Арена Армеец – нямаше съмнения, че ще я позная веднага, в мен имаше огромно вълнение. Изненадващо за мен, се ориентирах невероятно бързо. Минах през охраната, маркираха билета ми и се запътих към вратата с номера от билета. И когато се приближих, видях през тази врата полето, трибуните, таблото, прожекторите и сякаш за тези няколко секунди забравих да дишам. Усещането беше невероятно. Смело прекрачих входа и веднага се ориентирах къде е моето място. Залата вече беше пълна и публиката беше шумна. Сигурно съм изглеждала много забавно със широко отворени очи, оглеждайки се прехласнато наоколо, попивайки всичко около мен. Казват, че еуфорията е безпричинна радост, но моята радост си имаше причина – аз се намирах на мястото, което толкова пъти гледах по телевизията и си представях, че съм там. И всички хора вътре бяха като мен – обожаваха този отбор. Посрещнахме момчетата с бурни аплодисменти и възклицания. Започна химна, 12 500 души пеехме заедно, издигнали гордо българското знаме. Започнахме да викаме „Българи юнаци“. Бях толкова щастлива, че този глас, който викаше на всеки мач пред телевизора, сега се сливаше със гласа на цял един народ в тази голяма и в същото време малка зала, която сплотяваше всички ни и ни обединяваше в желанието за победа. Пред телевизора мога да викам какво ли не, но тук… тук насочвах цялата си енергия не към екрана, а към истинските хора, които бяха само на няколко метра пред мен. Чувствах, че съм част от този 7-ми играч, който помага и подкрепя неизменно отбора. Всичките ми страхове си отидоха – влюбих се още повече в отбора, много повече от преди. Сякаш за първи път в живота ми чувствах – да, тук е мястото ми. И сякаш за пръв път в живота си не можех да скрия усмивката си. При всяка хубава атака, всеки спечелен гейм, подскачах заедно със знамето, но не, защото всички около мен го правеха, а защото така го чувствах. Можех да полетя от щастие в тези моменти. Тази обсебваща положителна енергия се носеше в цялата зала. Достигаше и до момчетата. Те поглеждаха към нас и се усмихваха. При всяко скандиране на имената им, им изпращахме цялата си любов и възхищение. Те са нашата гордост. С всеобщи усилия дойде и победата – класирахме се за Олимпиадата. Неземно щастие обвзе всички ни, не можехме да мислим за друго. Скачахме, радвахме се и викахме, всички заедно. В очите на много хора се появиха сълзи. Браво, момчета, успяхме! Нашите лъвчета се прегръщаха и се поздравяваха с победата. Обърнаха се към публиката и аплодираха всички нас, които ги подкрепяхме през цялото време.
Излязох от залата по-щастлива от всякога. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Исках да плача от радост, но усмивката не можеше да слезе от лицето ми. В този момент си мислех, каква късметлийка съм, че съм намерила нещото, което да ме кара да се чувствам така. Съжалявах хората, които може и никога да не изпитат това чувство. Бях щастлива. Нима това не си струва жертвите и усилията? Радостин Стойчев каза, че въпреки многобройните титли, спечелени с Тренто, никога не се е чувствал така, както след тези мачове. Това бяха дните, в които всички момчета получиха плода на своя усилен труд. „Зрелището“ доведе до най-приятните емоции и за играчи, и за фенове. Заслужавало си е.

В началото на седмицата си резервирах от безплатните билети за мача с Германия. Нямаше свободни две места едно до друго, но аз намерих свободни две съседни от различни сектори. Почти бях се примирила, че тези места ще останат празни, но в последния момент (3-4 часа сутринта в деня на мача) реших, че няма да ги оставя така. Още месец по-рано бях проучила всичко – влакове, пътища, автобуси, метро, карти, билетни каси – за всеки случай – ако някога отида отново. Не съм очаквала, че ще предприема нещо толкова смело. Тръгнах, качих се на влака, пристигнах в София, вървях над 5 км пеша, загубвах се, намирах се, отново се загубвах, закъснявах, бягах и какво ли още не, но в крайна сметка стигнах до Арена Армеец. Намерих касите, наредих се, чаках над 40 минути, взех билетите си и най-сетне можех да поема въздух и да си кажа „Ето ме отново тук. На моето място. Арена Армеец.“ Всичко това направих съвсем сама. И в най смелите си мечти не съм очаквала подобни подвизи от себе си. Но съм повече от доволна. Справих се. Явно всичко зависи от целта, която имаш и колко силно го искаш. Този отбор е голямата ми любов. И съм безкрайно щастлива от този факт. Ще кажете, че животът ми е волейбол. Така е, осъзнавам го, но хората казват „Щом нещо те прави щастлив, не се отказвай от него!“, затова аз продължавам.

♥ Май ♥


Най-сетне дойде и моят любим месец!

Толкова съм радостна и развълнувана от предстоящите събития, че от време на време полудявам 😀

Какво предстои ли? Толкова много и приятни неща, като например празници, коцерти, спортни събития и въобще много емоции и надявам се хубаво настроение. Освен това май е месецът с най-хубавото време през годината. Пролет е и вече сме забравили за студовете и снеговете на зимата, а все още не е дошла страшната жега на следващите месеци. Всичко навън цъфти, радваме се на прекрасните цветове на природата и на топлите слънчеви лъчи, които толкова са ни липсвали в мразовитата зима. През май всичко е свежо, събудено за нов живот. Така и аз се чувствам като нова през този месец, сякаш всичко е по-хубаво и приятно. Имам нови сили и се чувствам по-весела и мисля позитивно.

Мисълта за предстоящите спортни събития също ме кара да се вълнувам толкова много и да очаквам с нетърпение да видя любимите си отбори отново след толкова месеци отсъствие от ежедневието ми. Толкова е приятно чувството да очакваш и да се надяваш на нещо толкова познато и любимо, което слага усмивка на лицето ти и изпълва с радост сърцето ти. Просто колкото и да се опитвам, не мога да опиша това чувство. Обичам май точно заради това неповторимо чувство, което не може да се опише!

 

ВЕЛИКИ!


Цвети и Гришо
По принцип обичам да гледам тенис, но ми се случва рядко. Но тези дни знаете, че в Австралия нашите сънародници Цвети Пиронкова и Григор Димитров ни представиха по страхотен начин. И аз не пропуснах да ги гледам. Особено днес. Невероятен мач между американеца и нашия Гришо. Не мога да опиша вълнението си от този двубой. Не съм се и съмнявала, че е много добър, но не го бях гледала досега. Е, този мач ще остане в историята! 😀 Уникален беше Григор Димитров, просто нямам думи да опиша възхищението си. А какво да кажа за противника му? Хмм… много под нивото на нашето момче беше. Добре, не му вървеше играта, случва се, ама аз говоря за нивото му като поведение. Та този човек е на 30 години, а по какво си личеше? Освен, че подвижността му на корта беше чувствително по-малка от тази на Григор, който неуморно тичаше от единия край до другия? Проявите му след като виждаше, че е по-слабия на полето, бяха леко казано неприемливи. И какво като си №8 в света? Това прави ли те по-висш от другите. С какво право ще се държиш така? … както и да е, мога само да се ядосвам на егоизма на хората. А какво направи 20-годишния Гришо, който беше в печелившата позиция. Държа се интелигентно и не се поддаде на заяжданията на Фиш. Напротив, всичко това още повече повдига самочувствието му, защото държанието на американеца само показва, че поражението е голямо. Григор Димитров наистина ме направи много горда днес и дълго ще го помня… Вече си има още един верен фен в мое лице 😀 Пак ще кажа, че съм невероятно впечатлена и му се възхищавам безкрайно много като човек. Евала!
Представянето на Цвети Пиронкова, въпреки че не записа нито една победа на индивидуален етап, също ме впечатли със страхотна игра срещу №1 в света. Та ако сте гледали излъчването … майката на въпросната първа в тениса беше се разплакала от притеснение при гледката как Цвети я мачкаше с невероятната си игра.
Много се надявам на Олимпиадата в Лондон да гледаме както мъжкия и женския волейболни отбори, така и тенисистите ни.
Всички, които имаха удоволствието да бъдат свидетели на мачовете на българите в Австралия, със сигурност са ги запомнили. Те направиха голямо впечатление на всички в изцяло положителна светлина. Радост за очите е да ги гледаш. Както са казали хората … и сме по-красиви, и сме по-добри! 🙂
Цвети и Гришо

Заря


Докато аз бях на село на Нова година … ето какво се е случвало в центъра на Трявна

Страхотно … а същевременно на село нямаше нищо изключително … предната година беше доооооста по-атрактивно, но все пак не беше чак без нищо, пак се гърмеше от 4-5 страни 😀

Коледа


Поздрави от коледна Трявна!!!

Весели празници!


Ето го кученцето, за което ви говорих по едно време… Много е сладко, сигурна съм, че всеки ще го хареса!
Качих го във VBOX7: тук 🙂

As in the great stories…


Вчера гледах Властелинът на пръстените … не знам за кой път го гледам, но за пореден бях много впечатлена. Както много пъти съм казвала – Обожавам филми с магии. Тези филми, които след като изгледаш, се чувстваш сякаш си в друг свят … и това те държи някакъв период от време, докато не се захванеш с някоя задача от ежедневието и се осъзнаеш. Краят на тази част, която гледах – Двете кули – много ме развълнува, затова си я намерих и я качих във vbox7 с мисълта да направя субтитри и да си седи на фокус на моя канал. И като с всяко нещо, с което се захващам на бързо (тук най-подходящо може би ще стои изразът „on the spot“ от английския 😀 ), го направих. Ето резултата. http://vbox7.com/play:c64a372971

Сутрин рано, вечер късно


Еех, тази песен я бях забравила, а тя беше първата, която пеех само с инструментал (тоест пеехме я заедно с татко и понякога с мама) 🙂 еех спомени…

Panorama


мм намерих една програма (благодарение на татко :$), с която се правят панорамни снимки .. така де съединяват се снимки, които вече си направил по подходящия начин 😀 ии така … не съм правила наистина панорамни снимки, защото не бях снимала по този начин, но си направих няколко експеримента 🙂 най-успешният, според някои хора … тоест бих казала най-ефектният … е ето този:

Ммм… Май ♥


Май ми се изчерпаха песните, изчерпаха ми се и всякакви други идеи за публикации…
Не, не, че не се случват интересни неща, за които да пиша, просто не искам да пиша за тях :- /
Май месец – любимият ми месец. Винаги съм обичала май. Толкова празници и толкова хубаво време – това е перфектният месец!
Концерти, балове, тържества… 😀
Едно маалко резюме:
05.05 – концерт на ВИГ „Кентавър“
Уау! Както винаги – супер, и то с любими хора ♥ многобройна публика, 20 песни, 14 музиканти, 6 инструмента, 5 микрофона, една сцена, един салон, страхотно настроение и едно незабравимо преживяване ♥
13-15.05 – конкурс за превод
Още нещо ново, в което участвах и аз: e-Мерси за превода!
Класирах се за 2-ри кръг, но там явно не бях достатъчно добра.. Класираха първите 10 и след това казаха, че всички сме направили прекрасни преводи и всички сме на едно място 😀 малко нереално, ноо както и да е, все пак бях в София и дори успях да си купя нещо от Sky City 😀 иначе бая им развалих конкурса с моето кашляне, ама карай 😀 не беше лошо
20.05 – Продукция
Това вече го знаете, а ако не – предходната публикация ви очаква 😀
24.05
Трябва ли да разяснявам 😛 Един прекрасен празник… Особено последните години много му се радвам и не го приемам както мърмореха по телевизиите. Много хубав празник! Тази година ми възложиха озвучаването на двора на училището… малко се изложих 😀 ама иначе като излязох с новите токчетаа .. леле майко 😀 ама толкова да им се кефя.. така де, това е друга тема 😀 ..Абитуриенти.. шествие по улиците, мотори, джипове, камиони… костюми, рокли, прически… Разделят се с училището и ние се разделяме с тях. Повече няма да ги виждаме по коридорите в междучасията 😦 Сигурна съм, че са си изкарали супер 🙂

И каква стана тя… месецът свърши ;-( останаха само няколко дена и любимия ми месец си отива 😦 Че той ей сега започна, как така ще свършва?? 😦 Да можеше повече месеци да са като Май… ама ако бяха повече.. нямаше той да е толкова уникален и нямаше да му се радвам толкова много 🙂

само вижте каква идиотщина направих 😀

I ♥ May

Ангел си ти



Ха.. още една песен от Евровизия 2010 🙂

Великден!


Христос Воскресе!


Благодарим за яйцата и за снимките на Zelenkroki 🙂

Saxobeat


Днес празнувам 1000 посещения !! 😛
Тоест.. за някои хора толкова посетители са им малко дори за 1 ден, ноо .. 🙂
Йее! 😆
Ии разбира се песента за деня: [party time !!!]

Честита Първа Пролет!


Нещо изумително!!!


Drawing

Previous Older Entries

Календар

декември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

by aNn

Посещения

  • 12 788 пъти