Защитен: Как се запознахме


Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

2 години заедно!


За презентацията е нужен JavaScript.

Галерия

Концерт на ВИГ „Кентавър“


1498005_323986774461453_1858305387629811736_o

пак за гладиаторите


…отново четох волейболните ми публикации и разбира се Анини вълнения .. и пак се разчувствах, естествено 😀
Наскоро в училище се случи едно такова нещо, на пръв поглед нищо особено, но ме върна към тезата на мама за гладиаторите, на която толкова върло се противя по принцип. Та моментът беше такъв, че нейната теза се доказа. И осъзнах, че при повечето хора е така – искат зрелище. То и аз се наслаждавам на зрелища доста често, но някои не се задоволяват само с това – те го искат на всяка цена и дори го предизвикват при открита възможност. Видях такава реакция дори от хора, от които изобщо не съм очаквала. Но както и да е, няма да персонализирам и уточнявам нищо. Въпросът е, че бях ужасена. Сякаш бях единствената, която беше против „зрелището“, а всички около мен бяха толкова въодушевени. Беше странно. Обикновено вдъхновението е резултат от нещо хубаво .. или аз така си мисля.
Въпреки всичко продължавам да съм против, че спортистите ни са гладиатори, не и докато има хора като мен, а ние не сме малко! Защото за нас на първо място и най-важно е състезателите ни да са добре във всеки аспект, а след това да побеждават. Но то едното води до другото в крайна сметка може би.
Като цяло не се чувствам обсебена, както някои хора с разни книжки и филмчета, нито мисля, че това ми е някаква мания, като обувките например. Някак различно е. Реално е. И е до някаква степен разумно, хубаво е, има някакъв резултат, и то повече положителен. По-скоро ме обогатява, отколкото ми пречи. И ме прави човек. И … любовта е лудост! 🙂

“One person’s craziness is another person’s reality.”

“When you’re the only sane person, you look like the only insane person.”

Нов опит за блог .. може би?


Ми.. то по заглавието се разбира, пак ще се опитвам да пиша някакви мои работи тука и да се обяснявам…
В някакъв момент, в който четох стари дневници от времената, когато съм била във 2-3 клас, осъзнах, че след 5 години примерно (много са) няма да помня нищо или поне ще е някакво смътно, а като си прочетох простотиите от някога и всичко пак ми идва в главата. Ама примерно за последните 5-6-7 години нямам такова нещо, което да ми напомня. Имам си 4-5 неща, които съм си означила в мозъка като важни в периода 2007-2010 и общо взето това е. Ама те наистина до голяма степен ме определиха като човек в момента, така че няма как да ги забравя, така или иначе (поне не по нормален начин). Та мисля, че писането на дневник е хубаво нещо. Всъщност винаги така съм си мислела, просто самия процес на писане и избиране на думите понякога е твърде бавен и изнервящ и все нещо не ми харесва. Ама след време тия неща слабо ще ме вълнуват, мое си е, каквото и да съм написала. Още някъде в началото на този блог ми беше казано, че тва тука не ми е личен дневник и нещо от тоя сорт, ама така и така никой, който ме познава, не го чете (ако някой изобщо го чете, освен мама 😀 ). И общо взето както вече стана ясно си го правя за себе си… Пък и аз винаги пиша някакво такова заобиколно и общо взето само аз си разбирам какво искам да кажа, не знам откъде всъщност го придобих тоя навик, да не казвам нещата ясно, ами такова едно завоалирано, както и да е, някой ден трябва да поразсъждавам по този въпрос, но не сега.
Друга причина е едно момиче, което за голяма моя изненада (всъщност не толкова голяма като се замисля очаква се такова нещо от нея) също е пишело блог и то долу-горе откакто аз „започнах“ тоя, щото то това моето на нищо не прилича. Както и да е, просто ме подсети.
И въобще имам или поне си мисля, че имам много неща, за които да разказвам. Едва ли ще ми се получи, ако погледнем опитите до сега, ама (това май го казвам всеки път като се хвана с нещо подобно) ще опитам. Оф, да, писнало ми е даже да го пиша 😀 ами винаги така става, в главата ми някаква идея изглежда супер, после като се опитам да я извадя и излиза едно нищо .. жалка картинка.. ей така изведнъж като ми се прииска да направя нещо и почвам със супер ентусиазъм и скоро го зарязвам тотално, ама нейсе.
И примерно ми се иска да пиша за хубавите неща, които ми се случват всеки ден, за разни философски казуси, които ми се въртят из главата и изникват внезапно в някакъв момент напълно случайно (едва ли, но не знам причина), както и за всеизвестните ми любими неща, които може би са нещото, в което съм най-постоянна (и то не особено).
И все още не знам с какво ще започна … дали с разбор на 2013 г., Англия или нещо друго, което ще ми светне изведнъж… може и от всичко по малко… ии тоя пост стана много дълъг нещо пак, затова мисля да му сложа края, пък другите неща – по-късно… 🙂
не се сещам в момента за друга песен, в която се пее нещо си again, затова .. 😀

2012 in review


The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2012 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

600 people reached the top of Mt. Everest in 2012. This blog got about 2 500 views in 2012. If every person who reached the top of Mt. Everest viewed this blog, it would have taken 4 years to get that many views.

Click here to see the complete report.

One More Night


Бележка

За буквите


Днес сме свидетели на безмилостно умаловажаване на българската азбука, като се връщаме сякаш пак във времената, когато не сме имали свои букви и сме използвали чуждите, за да пишем на своя език. Нима не правим това, като много от нас, работейки с новите технологии, използват латиницата, вместо кирилицата. Днес дори заменяме „ш“ със „6“ или „ч“ със „4“. Това, което за предшествениците ни е било като чудо от Бог, дадено на народа, днес не само се приема като даденост, но и постоянно, бавно, но сигурно, губи своя смисъл за хората. Ако днес попитате някой ученик, дали има смисъл българският език и важно ли е да го знаем, колко са тези, които биха ви отговорили, че това е нещо значимо? В наши дни сме заобиколени от толкова много информация и всичко е толкова достъпно, че сякаш на никого не му е интересно и с мисълта, че можеш винаги да намериш това, което ти трябва, не оценяваме нищо истински. В миналото да бъдеш образован е било нещо много трудно постижимо, но затова всички хора са се стремяли и са работели много, за да се приближат дори и малко до тази своя цел. А днес всичко е прекалено лесно и този факт кара хората да мислят, че е безсмислено. Може би и днес, ако не беше толкова лесно да получим всякакъв вид информация по всяко време, а вместо това трябваше да се трудим, за да постигнем резултат, мисленето на хората нямаше да бъде такова. Въпреки това, и днес има хора, които оценяват това, което им е дадено и го защитават. Но те не само, че не получават уважение, а дори са подигравани за тази своя позиция. Колко по-лесно е да използваш нещо без да се замисляш, просто ей така. Днес вместо да се гордеем и да се борим за запазването на нашата писменост, тя е изпаднала в криза. Постоянно ставаме свидетели на въвеждането на всякакви думи от чужди езици, вместо използването на вече съществуващи български думи. Виждаме как постоянно се нарушават езиковите закони и възникват въпроси като „Защо са ни тези правила?“, а така се разваля част от красотата на езика. Стремим се да го направим по-близък до чуждите езици, а аз мисля, че богатството на българския език и на българската писменост е точно в това – в неговата сложност, в неговите безбройни думи, форми и правила. Какво красиво има в простоватите английски изрази, които чуваме всеки ден навсякъде около нас?

За мен българският език е най-красивият език и трябва всички ние да го пазим такъв, защото никой друг език не е така близък до сърцето, както родният. Никои други думи не могат така да докоснат душата на българина, както българските. Да, трябва да знаем чужди езици, така обогатяваме не само речника си, но и културата си, запознаваме се с коренно различни хора, но родният език винаги трябва да ни бъде най-скъп и да пазим и възхваляваме българската писменост.

Това е част от едно мое домашно по литература, която беше харесана и дори намери място в празничния брой за 24 май на училищния вестник. Бях доста изненадана от проявеното внимание към написаното от мен, но се радвам. 🙂

Съединението


Честит Празник!
Празник, празник … празник е щом не се работи, нали 😀 Даа … ии хората не се нуждаят от повече обяснения 🙂 Като гледах новините видях да разпитват доста хора на какво всъщност е това съединение (пак добре, че и това знаеха де…) ии така и не се намери отговор :-// А ето че в първите часове на националния празник по телевизията върви със пълна сила … Какво? – Чалга! Както винаги! Предният път беше Слави … което е доста по-приемливо, разбира се… хайде Нова година не е кой знае какво – там задължително след празничната реч на президента следва шоуто на любимите „звезди“ от Планета ТВ, но Нова година си е такъв празник, който е свързан с хапване и пийване, а няма спор – това е точната музика за случая, но на чисто българските празници не ми се струва толкова удачно. Както и да е – какво разбирам аз, нека се радват хората, че днес не са на работа 🙂
Честит Празник!

… въйй не съм си и мислела, че мога да звуча толкова анти-чалгарски 😀

so damn true ;xx


„I’m selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handle. But if you can’t handle me at my worst, then you sure as hell don’t deserve me at my best.“ — Marilyn Monroe

It’s my life


Всички обичаме тази песен! 🙂

Айде вече ще мрем !!


Колко било хубаво да е като мен човек … Големи раздели, големи страдания, големи мъки, големи отчаяния … Хубавото в моя случай е, че и без това не съм се сприятелявала чак толкова с хората от класа (или поне не с тези, които вече не са тук). Някои защитават само стария клас, без тях не могат и ненавиждат всички от новия. Другите пък вече са обърнали страницата и се застъпват много за новия клас. Как може навсякъде да е така?!?? Във фейсбук се разпространи едно съобщение на стените на доста хора, ето какво гласи то:

90% от тинейджърите биха се разплакали, ако видят Джъстин Бийбър на покрива на ръба на небостъргач, готов да скочи всеки момент. Ако си от тези, които биха седели отстрани с пакет пуканки, крещейки „НАПРАВИ ЗАДНО САЛТО“, копирай това на стената си

Така.. Изобщо не са 90%, но както и да е. За абсолютно всичко хората се обединяват в две групи – едните обичат, другите мразят. И какъв е смисълът от цялата тази работа? Никакъв! Къде е правилното? Така де, като иска, да си скача човекът, какво има да му гледам, негова си работа 😕
В класа работата е същата, едните умират за стария, другите за новия и пак никой не е прав. Вече се стигна до извода, че трябва да се самоубиваме, защото вече не е същото… Това остана в миналото! Ако при всяка трудност се отказваме, дали ще стигнем някъде! Другите пък веднага зачеркнаха старото… Аз си знам, че хората няма начин да ги разбере човек! 🙂
Аа .. за хубавото да си като мен! Истината е, че половината клас си е тук, липсват някои от главните герои в стария. Всъщност на никого не му липсва класът, липсват му някои хора, които бяха най-активни. Ако му липсваше на някого класът, щеше да се замисли за тези, които са си тука, а не да се караме само. Аз не се включвам в тези спорове, че ще стане още по-зле, няма смисъл. Били са и си остават приятели, просто не са свикнали да бъдат разделени. Никой не оспорва, че е тежко, но защо трябва да се отчайваме? Някой мен пита ли ме, като се виждам с най-добрата си приятелка 2 пъти годишно за 2-3 дена, а и тя си има свои приятелки, пък и доста често се караме. Имам и други приятели и все в други градове… Пита ли ме някой какво правя, като не съм с тях? Не съм умряла във всеки случай, още дишам 😀 Свикнала съм си така и се справям някак си 🙂 Мисълта ми е, че и така може да се живее. Но като се съпротивляваш, не правиш нищо друго, освен да правиш нещата по-трудни за себе си. Няма как миналото да се върне, но можеш да се постараеш да си направиш по-хубаво настоящето, а и бъдещето. Ако няма трудности, ние на нищо няма да се научим и най-малкото нещо ще ни съсипва. А всичко, което не ни убива, ни прави по-силни! Не стойте на едно място и не хабете времето си за страдания по изминали неща. Продължавайте напред!

Пфф..


Днес не ми е ден! Естествено още от полунощ стана ясно… Явно целият свят се е обединил срещу мен и то кога ли не е бил… Нямам какво да напиша тук. Както казаха някои хора има си лични дневници! Не, че като го напиша нещо ще се промени… все тая 🙂 Още

Geogebra 2


Задача 1

Задача 2

Задача 3

I’m back!


И такаа… „мъчните“ 10 дена минаха и сега отново съм си в Трявна 🙂 Но всъщност изобщо не ми се искаше да се връщам 😦 Толкова беше хубаво, исках да си останем там завинаги 😦 😀 Прекарах си страхотно, наистина! 😛 Това бяха най-хубавите ми дни! Ще ми липсват много 😦 Радвам се, че преживях толкова хубави неща! 🙂

Успех


Днес отново почти целия ден се занимавахме с играта, която трябваше да изградим заедно. В следобедната школа най-сетне оправихме всички грешки, които възникнаха, и играта заработи перфектно! Става въпрос за играта Сокобан – една от най-старите, първите игри за компютър, която все още е много разпространена във всякакъв вид. Наистина нашия вариант беше прост и не изглеждаше особено хубаво, но ние си го направихме сами и си я харесвахме, а и от другите имаше голям интерес каква е тая игра. 😀
А аз в края на часа обяснявах на дъската задачата, която ми беше поставена за домашно – редицата на Фибоначи с рекурсия. Преди 2 дена вече я бях писала, така че това беше лесно.
Също следобяд обаче мама замина с влака при баба, защото ще ходи на школата в Ямбол. Това означава, че вече няма да мога да се консултирам с нея когато имам интернет, защото там тя няма. 😦 Надявам се, че ще се справя без нейната помощ. Ако не мога да реша някоя задача няма да ме убият, я! ..надявам се 🙂 Вече се чувствам по-добре, не плача и не се тормозя колкото първия ден. Всеки следващ става по-хубав. Дано така да продължи и до 10-тия ден! 🙂

Сравнително..


Вчера и днес минават сравнително по-добре от първия ден. Но на мен пак ми е тежко и ми е много мъчно, че не съм вкъщи, а тук ми остават още 6 дена. Дооста по-малко са от 10, но пак са много 😦 От вчера след обед започнаха да ми обясняват отделни задачи за рекурсия, само на мен. Разбирам ги, но когато трябва да ги напиша сама – не мога да се справя. Трудно ми е! Днес ни дадоха задача за работа в екип и аз отначало много се стъписах, но то се оказа лесно и дори интересно. Днес не съм плакала! Голям успех! 🙂 Нещата ще се подобряват все повече.. надявам се 😉 На сутрешната школа ни спират интернета и аз се чувствам зле, но след обед го пускат и мама ми помага, което много ме облекчава, пък и мога да и кажа всичко и се успокоявам. Ох, толкова е сложна тази информатика… много.. много… И предния път когато бях тук, осъзнах колко е хубаво вкъщи, но като се върна забравям. 😦 Сега ако бях вкъщи… Вече ще се държа по друг начин. Толкова е хубаво там! Все се оплаквах, че съм сама, а тук съм по-самотна от всякога. Няма с кого да поговоря и да излея мъката си. Повече няма да злоупотребявам с това, което имам! Обичам мама и татко, нашия град, нашия дом и всичко свързано с него!!!

ужасТ


Ужасно е !!! А аз си мислех, че ще си прекарам супер, че няма да има проблеми, че всичко ще е както трябва… Поредният път, в който става обратното на това, което мисля. Татко ми разправя, че ако си мисля лоши неща, ще стават лоши, но при мен е обратното и винаги е било. Когато мисля, че ще стане нещо хубаво, става нещо лошо, а когато си мисля, че ще стане нещо лошо, то излиза хубаво. Правя опити да променя това, но без успех.. сега ако си бях мислила, че тук ще е отвратително, нямаше да е така 😦 😦 😦
Общо сме към 15 човека, тоест – малко. Групите са 2 – напълно начинаещи и такива, които знаят нещо. Нещо, нещо, ама то са много неща. Аз съм най-голямата тук. Има и още 2ма, които са за 8ми клас, но едва ли са родени преди мен и са при начинаещите, а аз съм при другите, които са за 6ти клас. Хем съм най-голяма, хем знам най-малко. Много ми е тежко. По 30 пъти обясняват какво представлява задачата, защото явно умниците не го разбират, а аз това го разбирам веднага, но нямам никаква идея как да се напише. А при тях е точно обратното. Чувствам се много зле. Не знам как ще изтрая всичките 10 дена. Времето минава ужасно бавно и мъчително, а аз не мога да си задържам сълзите. Само да си помисля и те потичат ;( ;( ;( Защо платихме 700 лв вече, а аз се измъчвам ужасно много и въпреки това не научавам нищо, а другите, както винаги, си правят каквото си искат?!? Искам да е 7ми и да се махна оттук. А колко мъки ще преживея дотогава… 😦 Дано да мине по-бързо времето. Ще оцелея… надявам се 🙂

Saved!


След консултация със специалист, отворихме компютъра, за да го почистим, и след това отново опитахме да запазим файла (естесвено аз бях запазила проекта 😉 ) През цялото време следяхме натовареността на процесора, която се движеше между 85% и 100% и най-сетне стана, без проблеми. Качеството беше идеално. За малко повече от 3 минути и половина зае 180 МВ, но все пак не е толкова много (Клип от 1 минута, заснет с хубава видеокамера е с размер около 120 МВ 😀 ) Така че да напред ми се очертава да правя доста клипове, и то с удоволствие 😛 Нямам търпение да започвам 🙂
Още

Някои екстри


Нали вече сме на Windows 7 и понеже не ме радваше особено фабричния и разглеждах сайт, в който имаше хубави Wallpaper-и, реших да си изтегля тези, които ми харесват. Мислех си да ги прегледам и да избера най-хубавия ама първо разузнах как точно се сменя картинката. Тогава разбрах, че може да се сложат много, които да се сменят през определен период от време. Тогава се сетих за една моя госпожа, на която също се сменяха картинките, но аз май си мислех, че тя е на Vista (може и там да има такава опция, не знам). Зарадвах се и избрах всичките 30 фона да се сменят на 30 минути. По-интересно е и не ти омръзва. На татко също му допадна, ама мама твърди, че затормозява процесора. Аз мисля, че не пречи на нищо, и аз ползвам някои тежки програми, ама тя като си науми, че нещо и пречи, няма как да и докажеш, че не е вярно 🙂 Ето любимите ми:

За презентацията е нужен JavaScript.

Previous Older Entries

Календар

декември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

by aNn

Посещения

  • 12 788 пъти