Как се запознахме


Всичко започна в началото на първи курс. Бях започнала нов живот – в нов град, нов университет, нови хора, нова среда, нов начин на живот, ново жилище и т.н. Чувствах се добре, защото всеки ден ми носеше нови преживявания и емоции, нови места, непознати ситуации. Всичката тази непрестанна нова информация запълваше целият ми ден и се чувствах постоянно заета, понеже всичко вървеше на високи обороти. Но ето, че започвах да свиквам и постепенно нещата започнаха да улягат. А с това и да се прокрадват моменти, в които нахлуваха моите мисли. Много скоро отново изпаднах в меланхолия – сама сред всичко ново и непознато, без никого, на когото мога да разчитам напълно наоколо. Един ден реших да отида до Джъмбо, защото откакто се бях сдобила с карта за градския транспорт, ходех на различни места из целия град, за които знаех и исках да посетя. Обикалях безцелно между стелажите с дрехи, когато я видях – тениска на Супермен, почти същата като неговата. Нещо веднага ме хвана за гърлото. Заслушах се, по уредбата звучеше някаква тъжна песен, която също свързах със спомените, които нахлуха в главата ми. Върнах се към това, което загубих. Човекът, заради когото се записах да уча в София, човекът, на когото се надявах, че ще ми бъде едно стабилно рамо, на което ще мога да се облягам, докато проходя самостоятелно в новия град. Рамо, което си отиде и ме остави на произвола, още преди да съм започнала. Депресирах се ужасно. Изпаднах в отчаяние. И когато сама осъзнах състоянието си, реших, че трябва да сложа край на това. Не мога вечно да седя и да тъгувам за нещо, което не може и не трябва да се връща. Трябваше да взема мерки. Още днес. И така, депресирана и отчаяна, но решена да предприема действия, се прибрах в общежитието. Не знаех какво да правя и си отворих пощата. Блеех безцелно сред купищата спам и се чудех какво да отворя, за да се разсея от мрачните мисли. И видях нещо от twoo – сайтът за запознанства на тате, някогашният нетлог. И си казах защо пък не, ще си побъбря с някой случаен, ще се разсея, ще си вдигна малко самочувствието. И влязох. Започнах да разузнавам сайта, какви неща има, какво интересно може да се прави. И открих въпросите. Колкото елементарни, толкова и безкрайно интересни, защото никога не си бях задавала някои от тях. Остатъкът от вечерта прекарах в отговаряне на многобройни въпроси, като на тези, които бяха насочени по някакъв начин към някаква евентуална мечтана половинка, колкото подсъзнателно, толкова и осъзнато отговарях с характеристики, описващи него. Пример: Какъв предпочитате да е партньорът ви – жизнерадостен, мил, забавен (не ги помня всъщност, но нещо от този сорт) и ТЪМЕН И МРАЧЕН! Опа! Ей тука съм! 😃😃 Абе като цяло скорпионщина. Стигнах някаква бройка, която реших, че е достатъчно емблематично число, че да спра с въпросите, и тръгнах да обикалям другите опции в сайта. Междувременно вече сума ти мъже ме бяха харесали (ударили ми палец нагоре), защото естествено първата ми работа беше да си обновя снимките, а пък аз поне какви снимки да качвам зная 😃. И на някои индивиди се изписваше процент съвпадение. Оказа се, че на база на въпросите, се измерва съвпадението с различни потребители на сайта и в едно меню ти излизат хората с най-висок процент. Та на тез младежи явно им бях излязла там. Загледах ги аз, заразлиствах снимки, информация, тва-онова. Викам си, кой сега да си избера за жертва на моята депресия. То хубаво ще е жертва, ама аз за каквото и да е, трудно правя избор. Голямо пресмятане и мъдрене беше, ама единия се оказа скорпион и на снимките изглеждаше като да е приличен. Макар че на едната се виждаше, че носи някакъв пръстен и е с някаква мадама, личеше си, че е снимка от бал, ама пък тоя пръстен… ма защо ще качва снимка с тая в сайт за запознанства, надали са заедно, може да си има друга жена и нея да я крие… ма пък може да се е развел, те сега така правят, женят се за по 1 месец… Мислих, мислих, па си казах – абе айде, кво толкова, няма да свърши света, ако му туря един палец, никой не ме кара да му пиша после. И цъкнах там. И понеже като вземам такива „безобидни“ решения яко ми се вдига адреналина и почва да ми прегрява процесора от възможни схеми и развръзки, хлопнах лаптопа и си легнах.

Част 2.

Пропуснах да кажа, че този ден беше 1-ви ноември. Тоест един от онези празници, които бях свикнала да отбелязвам по някакъв начин, а сега вече не бях в училище и нещо осезаемо липсваше. Честно казано не помня какво се е случвало после, помня само, че по някое време бях видяла, че въпросния, дето го вкарах в съвпадения (като и двамата сте си сложили палче нагоре това става) ми е писал. Ами, то се очакваше… „Как е живота?“ Хмм, не е идеално зле като първа реплика, даже не е много изтъркано, ама не е и особено оригинално. Ама какво ли пък очаквам и аз. Да му отговоря ли сега, какво да правя? Почнаха да ми се развиват разни сценарии в главата, как ако започнем да си пишем, няма да има спиране, как той ще хлътне по мен, а аз няма да мога да се отърва от него и какво ще правя, като ще ми е мъчно и как да го зарежа, може да полудее и т.н. За такива неща понякога вадя изненадващо богато въображение 😃😃 В крайна сметка реших, че просто искам с някого да си бъбря и няма да задълбочавам нещата излишно още от началото. Пък по-натам ще му мисля как ще се оправям с кашите, дето ще забъркам. Но през това време бяха минали доста часове. И все пак натиснах изпрати с натрапчивата мисъл, че с това свое действие задействам някакъв необратим механизъм и няма да има връщане назад.

Long story short – след няколко опознаващи въпроса минахме на чат във фейсбук и се почна едно интензивно писане по цял ден и до малките часове на нощта. Колко е хубаво чувството, когато откриваш общите черти и интереси с някого! Беше очевидно, че момчето започва да си пада стабилно по мен, ама пък и аз бях супер готина, щото се държах много уверено, все пак нямах какво да губя и не влагах задълбочени емоции, освен чисто любопитство и тръпката от изследване на новото. За това вдигане на самочувствието говорех – да видиш и оцениш собствените си качества, чрез разкриването им пред друг човек. Това е най-сладкото. Защото само в новото запознанство се сблъскваш отблизо с тази страна от себе си, с която живееш всеки ден и си толкова свикнал, че не забелязваш, че съществува и има фундаментално значение за твоята същност. Само новият човек може да те види за пръв път. Всеки следващ поглед носи предразсъдъци от предишния, а ако си изиграеш добре картите, можеш да натрупаш цяло тесте положителни впечатления, които да станат стабилна основа.

И така ред след ред, час след час, увличахме се изцяло в разговора и искрено се наслаждавахме на виртуалната си компания. И аз бях уверена в себе си, и той беше уверен в намеренията си. И това ми харесваше. Пускам някаква шега за мъжете – „Какви мъже? Само мен.“ (P.S. оказа се, че пръстенът му е бил подарък за бала.) Дните се нижеха, изпълнени с удовлетворение от взаимните интереси и теми. Дори в час по пеене, докато чаках да дойде моя ред, си пишехме и така съм се подхилквала, че бързо колегите наоколо забелязаха подозрителното ми поведение. „С някой си пишеш ти ааа, виждам аз, има игра“ 😃😃

Част 3.

В един от дните трябваше да се върна в Трявна за едно музикантско събиране, на което бях поканена. Тогава още бях с любимия си телефон, който обаче не държеше много. И трябваше да пестя. Докато си пътувах в автобуса, му написах, че трябва да си изключа телефона, за да имам за по-късно вечерта батерия. И той отвърна добре, само да ти кажа нещо, дето ми се върти в главата. Аз, вече знаейки как вървят нещата отворим ли някоя тема, веднага възразих, не, не, ти напиши, ама аз после ще го видя, че наистина трябва да се изключа. И той се съгласи, ама докато се изключа, съобщението ми излезе. „С всеки изминал въпрос все повече ми се набива това, че си пасваме като зъбно колело и верига.“ (по памет) Шах и мат. Само написах „Мамка му, видях го“ и казах айде изчезвам и го оставих да се пържи до края на вечерта. 😃 А аз, естествено, през цялото време обмислях това твърдение и му се радвах боязливо. Ето, казах си, механизма се завъртя, няма да има връщане.

И въпреки всичко си мислех, че ще трябва да минат много месеци, преди да позволя да се видим. Даже си изчислявах наум – 6 месеца ми се струваше приемливо. Имаме ехее колко да си говорим дотогава. Само че се сетих, че исках да отида на един концерт, ама нямах с кого. Нещо питах едни колеги, ама те пък не проявиха интерес. А аз наистина се бях надъхала да отида. Реших, че и сама ще се оправя, ама като стана време да си търся билет, ми мина една идея през главата. Малко използваческа, ама и рискована. Реших да го питам моя човек какво мисли за тоя концерт, пък може и даже безплатно събитие да намажа. И той взе, че се изкефи на идеята за такъв концерт. Айде да ходим! Изстрелях го, преди да имам възможност да се разубедя. И той веднага се ентусиазира, захвана се да поръча билети, отиде, взе ги, и по всичко изглеждаше, че срещата е уговорена. Стана тя каквато стана, ще се ходи на концерт, не може да се откажа вече. Легендите – 14 ноември в Зала 1 на НДК. Падаше се събота. И както гледаме календара, така се набива на очи една друга дата – ПЕТЪК 13-ТИ! Е, не! Такава дата не е за изпускане! Много бързо го констатирахме и двамата. И на всичкото отгоре се оказа, че точно за петък ми отпада лекцията по хармония. Съдбата си го иска бе! Решихме да назначим за тогава първата ни среща!

Част 4.

Беше голяма емоция! Ама дали ще се познаем, кой колко ще е висок, дали ще изглежда като по снимките и т.н. и т.н. Уговорихме се за парка Заимов, щото е до Академията и е позната зона и на двама ни. Пътувам аз, развълнувана и притеснена, нещо закъснявам, ама държа връзка с него и знаем къде се намираме. Той е пристигнал, чака ме. Аз вървя пеша по последната отсечка. Мисля си, ох сега няма да го забележа, ще ми маха, аз няма да го виждам, какъвто съм заплес или няма да го позная, или ще ме хване срам, щото ще е страшен и т.н. обаче вървя и гледам напрегнато в далечината. Пише ми „май те виждам“. Олеле, край, ето, той ме позна, аз няма да го видя, сега ще ми гледа сеира колко съм неадекватна. Питам го къде си, обяснявам се, че не мога да виждам хора, дори когато са на очевидни места. Праща ми снимка на сянката си. Какво е сега това? Игрички ли ще си играем? Защо е тая тайнственост, да не е някой психопат? Или просто е грозен. Разбирам, че е до спирката. Започвам още по-напрегнато да се взирам. Кой е? Там виждам един висок. Той ли е? Ами ако не е той, а аз си помисля, че е той. Ох, ужас! А метрите ми свършват, вече съм на светофара. Ето, гледа право в мен, той трябва да е, ох, дано не е грозен! 😃😃 Стигнах отсрещният тротоар и вече ясно познах чертите на лицето от снимките. Той ме посрещна с прегръдка. Слава богу! Изглежда нормален! „Ама ти не си толкова висок!“ – „И ти не си толкова ниска!“ Добре, добре, намерихме се! И се запътихме към парка.

Не можете да си представите изненадата ми от мен самата, когато почти през цялата ни среща не си затворих устата! Аз толкова не съм приказвала с най-близките си приятели като се видим, камо ли с човек, когото срещам за първи път. Бях изключително изумена от себе си. А той изглежда се наслаждаваше на моята разговорливост, защото беше толкова срамежлив! Някой да е по-срамежлив от мен!! Жива да не бях! 😃😃 Колко било хубаво да си размениш ролите с някого! Разказах му надълго и нашироко неща, които по принцип описвам с една дума и приключвам темата. И ми беше толкова приятно. Наистина не исках срещата да свършва. Но имах лекция по-късно през деня и времето бързо отлетя. Стана време да отпътувам. Нямах търпение за финалната прегръдка! Толкова бях въодушевена. А само няколко минути след раздялата ни, получих съобщение, как времето е минало толкова бързо. Вътрешно извиках. Йессс! Харесало му е! Искаше ми се да скачам от радост. Първата ми среща мина супер! Дори той след това ми каза, че никога не е имал по-хубава първа среща. Мислех си евала, ей това е, браво, страхотна съм! 😃😃 Излишно е да казвам, че през останалата част от деня бях извънредно ухилена и изчервена.

На следващият ден нямахме търпение за концерта, за да се видим отново. Затова си уговорихме среща достатъчно време преди началния час. Седнахме си на една пейка пред НДК и си разговаряхме отново с лекота. По едно време той ме попита: „Студено ли ти е?“ – „Не, защо, да не би да ти е студено на теб?“ – „Не, просто си търся повод да те гушна.“ AWWWW! 😍 How cute is that! Веднага се приплъзнах по пейката и се настаних в топла прегръдка. Голям сладур! Как ги отглеждат такива?! Влязохме в залата, местата май ги бях избрала аз, най-отпред на балкона. Оказа се, че седалките не позволяват гушкането, което беше доста разочароващо и за двама ни. Но пък можехме да се облегнем на парапета отпред. През целия концерт той държеше ръката си върху коляното ми. А аз бях решила да облека една блуза с голи рамене, за по-атрактивен вид. И когато той се наведе и ме целуна по рамото, просто изпаднах в делириум. Толкова прекрасно не се бях чувствала, не бях получавала такова грижовно внимание. Толкова нежен и дискретен, а в същото време дори от ръката му върху крака ми, усещах снопчета ток по цялото тяло. Концертът беше приятен, нищо впечатляващо, но тези безмълвни усещания, които изпитвах за пръв път, бяха магически. Бях толкова вдъхновена и развълнувана от преживяването. Бях щастлива!

След това той ме изпрати до моя блок. Преди да се разделим, стояхме отпред в тъмното и се прегръщахме и си говорехме безгрижно. Когато стана време да си тръгва, свенливо се спря и попита „А целувка?“ Аз се усмихнах срамежливо и измяучих някакво „не“, при което той веднага реагира със „добре, значи друг път“ и се разделихме. На следващата ни среща, когато ме изпрати до у нас, вече знаех, какво следва. Бях много развълнувана, но се впуснах с пълна готовност да го целуна. По-късно той ми каза, „Как ще си ме целунала, аз те целунах, просто в очите ти се четеше такова огромно желание, че нямаше какво да питам вече.“ Хихихи ☺️☺️ Та явно и двамата сме се целунали едновременно.

Общо взето, така започна нашата любов – за официално начало броим датата на първата ни среща: петък, 13 ноември 2015г. А сега, вместо как ще се отърва, си мисля, дано да няма край!

Обичам те!

❤️❤️❤️

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Календар

август 2019
П В С Ч П С Н
« февр.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

by aNn

Посещения

  • 12 758 пъти
%d блогъра харесват това: