За буквите

Днес сме свидетели на безмилостно умаловажаване на българската азбука, като се връщаме сякаш пак във времената, когато не сме имали свои букви и сме използвали чуждите, за да пишем на своя език. Нима не правим това, като много от нас, работейки с новите технологии, използват латиницата, вместо кирилицата. Днес дори заменяме „ш“ със „6“ или „ч“ със „4“. Това, което за предшествениците ни е било като чудо от Бог, дадено на народа, днес не само се приема като даденост, но и постоянно, бавно, но сигурно, губи своя смисъл за хората. Ако днес попитате някой ученик, дали има смисъл българският език и важно ли е да го знаем, колко са тези, които биха ви отговорили, че това е нещо значимо? В наши дни сме заобиколени от толкова много информация и всичко е толкова достъпно, че сякаш на никого не му е интересно и с мисълта, че можеш винаги да намериш това, което ти трябва, не оценяваме нищо истински. В миналото да бъдеш образован е било нещо много трудно постижимо, но затова всички хора са се стремяли и са работели много, за да се приближат дори и малко до тази своя цел. А днес всичко е прекалено лесно и този факт кара хората да мислят, че е безсмислено. Може би и днес, ако не беше толкова лесно да получим всякакъв вид информация по всяко време, а вместо това трябваше да се трудим, за да постигнем резултат, мисленето на хората нямаше да бъде такова. Въпреки това, и днес има хора, които оценяват това, което им е дадено и го защитават. Но те не само, че не получават уважение, а дори са подигравани за тази своя позиция. Колко по-лесно е да използваш нещо без да се замисляш, просто ей така. Днес вместо да се гордеем и да се борим за запазването на нашата писменост, тя е изпаднала в криза. Постоянно ставаме свидетели на въвеждането на всякакви думи от чужди езици, вместо използването на вече съществуващи български думи. Виждаме как постоянно се нарушават езиковите закони и възникват въпроси като „Защо са ни тези правила?“, а така се разваля част от красотата на езика. Стремим се да го направим по-близък до чуждите езици, а аз мисля, че богатството на българския език и на българската писменост е точно в това – в неговата сложност, в неговите безбройни думи, форми и правила. Какво красиво има в простоватите английски изрази, които чуваме всеки ден навсякъде около нас?

За мен българският език е най-красивият език и трябва всички ние да го пазим такъв, защото никой друг език не е така близък до сърцето, както родният. Никои други думи не могат така да докоснат душата на българина, както българските. Да, трябва да знаем чужди езици, така обогатяваме не само речника си, но и културата си, запознаваме се с коренно различни хора, но родният език винаги трябва да ни бъде най-скъп и да пазим и възхваляваме българската писменост.

Това е част от едно мое домашно по литература, която беше харесана и дори намери място в празничния брой за 24 май на училищния вестник. Бях доста изненадана от проявеното внимание към написаното от мен, но се радвам. 🙂